Дори и брат ù се държи с нея така и със сигурност не би бил толкова благосклонен, ако тя изглеждаше нормално. Не казва нищо, не ме пита нищо, когато му заявявам, че ще прекарам деня с приятелката си Рианън. Когато притежаваш безспорна красота, толкова много неща минават незабелязано и не подлежат на спор.
В мига, в който се качвам в колата на Рианън, тя избухва в смях.
– Не е за вярване! Кажи ми, че е шега – провиква се и не спира да се смее.
– Какво, за кое? – питам, но мисля, че разбирам.
– Как какво? – продължава да се смее и дори усещам, че ми се подиграва. Радвам се, че се чувства добре в моята компания, щом се смее, но все пак не мога да пренебрегна насмешката в тона ù.
– Предполагам, разбираш, че си единственият човек, който ме е виждал в повече от едно тяло. Не съм свикнал с това и никога не знам как ще реагираш.
От думите ми тя става малко по-сериозна.
– Съжалявам. Просто се появяваш като суперсекси и неустоимо красиво тъмнокожо момиче. Не мога да запазя нито един спомен за външния ти вид. Налага се да ги сменям всеки път, когато те видя.
– Представяй си ме както искаш да изглеждам. Защото със сигурност каквото и да си представиш, ще е по-близо до истината от всяко тяло, в което си ме виждала.
– Мисля, че въображението ми има нужда от повече време, за да догонва събитията. Разбираш ме, нали?
– Да. Къде отиваме?
– Вече сме били на океана, така че си мислех да отидем в гората.
Тръгваме към гората.
Не е като миналия път. Радиото е включено, но не пеем. Намираме се в едно пространство, но мислите ни са разпилени в различни посоки и излизат извън пространството. Искам да хвана ръката ù, но усещам, че тя ще се дръпне. Знам, че няма да ме хване за ръката, освен ако нямам нужда от нея. Точно това е проблемът с красивите хора – за другите те са нещо, което не бива да се докосва. И точно това е проблемът да си в различно тяло всеки ден – историята е там, но не се вижда на повърхността. И всеки път трябва да не е като предишния, защото аз съм различен.
Говорим за Келси. Рианън се обадила у тях вчера, за да разбере какво се случва. Баща ù вдигнал телефона. Рианън се представила за нейна приятелка, но бащата казал само, че Келси е заминала за известно време да се погрижи за някои неща. Нищо повече. С Рианън решаваме да го приемем като добър знак.
Говорим за несъществени неща. Искам да разсека това странно, плътно чувство и да я накарам да се държи с мен като с приятел или приятелка.
Но не мога, защото не съм нито едното, нито другото.
Влизаме в парка и намираме място далеч от хората, излезли за уикенда. Рианън намира уединено местенце и за моя изненада изважда храна и напитки от багажника на колата. Наблюдавам я как вади продуктите от кошницата за пикник и ги подрежда. Сирене, маслини, франзела, салата, чипс, доматен сос.
– Вегетарианка ли си? – питам. Тя кима мълчаливо. – Защо?
– Имам теория, според която всяко животно, което сме изяли през живота си, ще яде от нас, когато умрем. Така че, ако си месояден и изброиш всички месоядни, които си изял в живота си… ти се очертава безкрайно дълго време в ада, подложен на мъките да те ръфат хапка по хапка.
– Сервизно ли говориш?
– Не – смее се тя. – Просто ми е омръзнало да ме питат. Искам да кажа, че не е добре да ядеш същества, които имат чувства. И е кофти за околната среда.
– Може би е така.
Не ù казвам колко пъти по невнимание съм ял месо, докато съм бил в тялото на вегетарианец. Просто е едно от онези неща, за които не ми хрумва да проверя още в самото начало. Обикновено се усещам от реакцията на семейството или приятелите. Веднъж бях с приятел в „Макдоналдс“ и на горкото момче, в чието тяло бях, му стана много зле и повърна.
По време на обеда си говорим за други незначителни неща. Едва след като прибираме кошницата и тръгваме да се разхождаме из парка, тя изрича важните думи.
– Трябва да знам какво искаш – казва тя.
– Искам да бъдем заедно – отговарям, преди да съм помислил.
Тя не спира, върви и аз вървя до нея.
– Но не можем да бъдем заедно. Предполагам, че осъзнаваш това?
– Не, не го осъзнавам, не разбирам.
Сега вече спира и слага ръце на раменете ми.
– Трябва да разбереш. Мога да се грижа за теб, да изпитвам чувства към теб. Ти можеш да изпитваш чувства към мен, но не можем да бъдем заедно.
Знам, че въпросът ми е нелеп, но все пак питам:
– Защо?
– Защо ли? Защото един ден може да се събудиш на другата страна на континента. Защото имам усещането, че се срещам с различен човек всеки път, когато сме заедно. Защото не можеш да бъдеш винаги до мен. Защото мисля, че не мога да те харесвам винаги и на всяка цена независимо от обстоятелствата.