– Разбирам. Имаш право.
– Така е. Но стига за това. Разкажи ми за… не знам. За трети клас.
Разговорът продължава. Разказвам ù защо е важно веднага да проверя дали тялото има алергии и чак след това да се храня (едва не убих дете с една ягода, когато бях на девет), а тя ми разказва защо се страхува от зайци (заради зловещото същество Суизи, което все спяло на лицата на хората). Аз и разказвам за най-добата майка, която съм имал (това беше денят, в който ходих във водния парк), а тя ми разказва за предимствата и недостатъците да живееш с една и съща майка, за това как само майка ти може така да те ядоса, че да не можеш да се познаеш, но и как не можеш да обичаш никого повече от майка си, независимо каква е. Казвам ù, че преди не съм бил в Мериланд и че изминавам големи разстояния само когато тялото пътува надалеч. Тя ми казва, че никога не е летяла със самолет.
През цялото време поддържа физическа дистанция между нас. Не се обляга на рамото ми, не ме хваща за ръката. Но ако телата ни са далеч едно от друго, думите ни не са. И нямам нищо против.
Връщаме се при колата и събираме останките от пикника. Продължаваме да говорим. Изумявам се колко много хора си спомням сега, когато ù разказвам, а тя се чуди, че в нейния единствен живот има точно толкова истории за разказване, колкото в моите хиляди животи. Нейният нормален живот ми е толкова непознат, толкова различен и интересен, че в един момент дори на самата нея ù се струва някак по-вълнуващ.
Мога да говоря с Рианън до полунощ, но в пет и петнадесет тя поглежда телефона си и казва:
– Трябва да тръгваме. Джъстин ще ни чака.
Не знам как успях да забравя за него. За мен нещата са предварително ясни – аз съм изумително красиво момиче, а Джъстин е похотливо момче. Това е. Но заради Рианън се надявам да греша. Надявам се също, че Ашли ще си спомня само това, което аз искам, или това, което съзнанието ù позволи.
Нямам никакво намерение да допусна да се стига до крайности. Искам само да ù докажа, че Джъстин е готов да ù изневери, но няма да позволя контакт с него.
Рианън избира спокойно ресторантче на магистралата. Веднага проверявам за алергии – Ашли не е алергична към миди, макар да си е внушила, че е алергична към милион неща, за да може да ги отхвърли от менюто си и да спазва задължителна диета. Мидите обаче не са в списъка с „алергиите“ ù.
Когато Ашли влиза в заведението, забелязвам как всяка мъжка глава се обръща към нея (мен). Някои мъже са над четиридесет. Сигурен съм, че Ашли е свикнала с такова внимание, но аз съм много изплашен.
Макар Рианън да се притесняваше, че ще се наложи Джъстин да ни чака, той идва десет минути след нас. Лицето му, когато ме вижда, представлява безценна картинка. Определено не си е представял така приятелката, която е само за един ден на гости в града. Поздравява ме, но така ме зяпа, че не може да си затвори устата.
В началото съм така фокусиран върху неговата реакция, че не забелязвам реакцията на Рианън. Тя се затваря в себе си. Става плаха, срамежлива и много тиха. Не мога да разбера дали е заради него, или и заради мен, или пък заради двама ни
Бяхме толкова погълнати от нашия ден, че забравихме да се подготвим за срещата. Така че, когато Джъстин започва да задава обичайните въпроси – откъде се познаваме и защо никога не е чувал за мен, аз скачам да спасявам положението – Рианън не умее да лъже и не е в природата ù, а за мен лъжата е нещо наложително, станала е моя втора природа.
Казвам му, че майка ми и майката на Рианън се познават от гимназията. Сега живеем в Лос Анжелис (защо не) и участвам в телевизионно шоу (защото мога). Майка ми е по работа в щата и е решила да се види със старата се приятелка. С Рианън сме се виждали няколко пъти през годините, за последен път преди години.
Джъстин слуша с огромно внимание всяка моя дума, но всъщност не чува нищо. Докосвам „случайно“ крака му под масата. Той се прави, че не е усетил. Рианън също се прави, че не е забелязала.
Смел съм, но внимавам да не прекалявам. Докато говоря, няколко пъти докосвам ръката на Рианън, за да не изглежда необичайно, когато докосвам и неговата. Споменавам името на холивудска звезда и разказвам как съм го целунала на някакво празненство, но добавям, че не е било нищо особено.
Искам Джъстин да отвърне на флирта ми, но той сякаш не е в състояние. Особено след като му сервират. Тогава приоритетите му се прегрупират: храна, Ашли, Рианън. Потапям ролцата от раци в соса тартар и си представям как Ашли ми крещи заради този грях.
След вечеря Рианън като че се посъвзема. Дори започва да го докосва, както го докосвам и аз. Той не се дърпа, но по всичко личи, че му е неприятно. Държи се така, сякаш Рианън го излага пред мен. След малко тя става и отива до тоалетната. Това е моят шанс да ù покажа какъв всъщност е истинският Джъстин.