Денят е хубав и определено ми помага повече, отколкото някой кофти ден. На моменти дори не мисля за нея. Дори за себе си не мисля. Понякога просто стоя в опаковката си, в рамката си, плувам в аквариума си, карам колата си и не казвам нищо, не мисля за нищо, което ме свързва със света.
ден 6014
На четиридесет минути път съм от нея.
Неделя е, затова решавам да видя какво става около преподобния Пули.
Орландо, момчето, в чието тяло съм днес, рядко се буди преди обяд в неделя, затова работя на компютъра много тихо.
Преподобният Пули е направил сайт за хора, които разказват историите си. Всички твърдят, че са били обсебвани. Има стотици коментари и видеоматериали. Коментарът на Нейтън е качен най-горе и представлява обобщение на случилото се с него. Не е направил видео. Не научавам нищо ново. Някои истории са много объркани и подробни. Други са писани от психопати, които имат нужда от спешна психиатрична помощ, а не от трибуна, където да изсипват теориите си за конспирации.
Виждам и много откровени разкази, болезнено честни. Една жена разказва как Сатаната се сблъскал с нея на касата в супермаркета, предал ù негативна енергия и я подтикнал да краде. Мъж споделя, че синът му се самоубил и той твърдо вярва, че момчето е било обладано от демони и не е страдало от никакви вътрешни конфликти.
Разглеждам коментарите на тийнейджъри, понеже използвам само тела на деца на моите години. Предполагам, че Пули цензурира сайта и не допуска коментар, който е израз на сарказъм или ирония.
Тийнейджърите са малко, обаче има едно момче от Монтана, което разказва, че е било обладано само за един ден. От разказа му ме побиват тръпки. Казва, че нищо лошо не се е станало, но просто не е можел да контролира тялото си.
Никога не съм бил в Монтана. Сигурен съм. Но историята, която разказва момчето, прилича на случващото се с мен.
Има линк към сайта на Пули:
АКО ВЯРВАТЕ, ЧЕ ДЯВОЛЪТ Е С ВАС,
НАТИСНЕТЕ ТУК.
ИЛИ СЕ ОБАДЕТЕ НА ТОЗИ ТЕЛФЕОНЕН НОМЕР.
Но ако дяволът наистина е в теб, дали ще се обадиш? Ще последваш ли линка?
Проверявам стария си имейл да видя дали има нещо ново от Нейтън.
Нямаш доказателство?
Потърси помощ.
Дори е приложил линк към сайта на Пули.
Искам да му отговоря и да му кажа, че съм говорил с него преди два дни. Искам да отиде и да пита приятеля си Ар Джей как е минал понеделникът. Искам да се страхува, че мога да съм при него, когато пожелая. В тялото на всеки човек.
Не, не бива да се чувстваш така.
Беше толкова лесно, когато живеех, без да желая каквото и да било. Защото, когато не получаваш онова, което желаеш, ставаш зъл и жесток.
Проверявам имейла си. Рианън ми е писала. Разказва ми доста вяло за уикенда си и още по-вяло пита за моя.
През останалата част от деня се опитвам да спя.
ден 6015
Събуждам се и не съм на четири часа път от нея. Не съм и на един час. Не съм и на петнадесет минути.
Не. Будя се в дома ù.
В стаята ù.
В тялото ù.
В първия момент си мисля, че все още спя и сънувам. Отварям очи. Това може да е стаята на което и да е момиче – стая, в която е живяло прекалено дълго време. Куклите „Мадам Александър“ са подредени до молива ù за очна линия и модерните списания.
Когато влизам в паметта ù и разбирам как се казвам и коя съм, си мисля, че това е някаква магия. Дали съм сънувал подобно нещо преди? Не, не съм.
В известен смисъл е логично да е сън. Зад всяко мое движение и мисъл е грижата и любовта ми към нея. Тя изпълва всеки миг, когато съм буден. Защо да не се промъкне и в сънищата ми?
Но не, не сънувам. Усещам възглавницата до лицето си. Усещам чаршафите около краката си. Дишам. В сънищата си обикновено не дишаме или поне не го забелязваме.
Това е моментът, в който за мен светът се превръща в стъкло. Всеки миг е деликатен. Всеки миг е риск. Знам, че не желае да съм тук, че ако осъзнаваше присъствието ми, би се изплашила до смърт от липсата на контрол. С всяко движение мога да счупя нещо. С всяка дума, с всяко дихание стъклото може да се пропука.
Оглеждам се. Когато поотраснат, някои момичета и момчета предпочитат да разкарат детските играчки от стаята си и да я превърнат в място, където ще водят съвсем различен живот. Или поне така се надяват. Но Рианън се чувства по-сигурна в миналото си.
Виждам снимки със семейството ù, когато е била на три, на осем, на десет, на четиринадесет. И един плюшен пингвин на леглото ù. На библиотеката Селинджър е нареден до доктор Сюз***.