Това момиче е истинска отрова, която трови и мен. Когато някой направи кофти коментар, всички погледи се обръщат към нея. Дори учителите я гледат и чакат да изсипе отровата си. А аз съм като приклещен в тягостната тишина и отровните думи са на змийския ми език. Виждам момичетата, които не са облечени според вкуса на Ванеса и съзнавам колко е лесно да ги разкъсам на парчета.
Това раница ли е на гърба на Лорен? Предполагам, че е решила да се държи като третокласничка, докато ù пораснат гърди.
И, о, Боже! Защо Фелисити е обула тези чорапи? С котенца? Мислех, че само осъдени педофили носят такива чорапи в затвора.
А блузата на Кендъл? Няма нищо по-тъжно от невзрачно момиче, което се опитва да изглежда секси. Трябва да ù създадем фонд за набиране на средства.
И тогава пострадалите от торнадо ще си кажат: „Не, не се нуждаем от тези пари. Нека ги дадем на нещастното момиче.“.
Не искам да тровя съзнанието си с такива мисли. И странното е, че когато ги задържам в себе си, а и не ù позволявам да ги каже на глас, не изпитвам облекчение – хората около мен продължават да ме дразнят. Освен това долавям разочарованието им. Скучно им е. Злите думи се подхранват от скуката. Когато някой злослови за другите, става забавно.
Приятелят на Ванеса, Джеф, играе в бейзболния отбор на училището. Най-добрата ù приятелка и първа придворна дама Синтия ме пита дали някой е умрял, та съм толкова мълчалива. Знаят, че нещо не е наред, но никога няма да се досетят за истинската причина. Няма да си помислят, че я е обладал дяволът. Ако изобщо им мине през ум мисълта за дявола, със сигурност ще решат, че дяволът си е взел почивен ден.
Знам, че е глупаво да се опитвам да я променя за един ден. Бих отишъл следобед да я запиша доброволка в някоя закусвалня за бездомни, но знам, че когато утре се появи там, ще се подиграва на горките хора, на дрехите им и на долнокачествения сапун. Мога обаче да я злепоставя, така че после хората да ù се присмиват. (Видя ли онова видео с Ванеса Мартинес? Разхожда се по прашки из коридора, после влиза в дамската тоалетна, пъха главата си в тоалетната чиния и пуска водата?)
Така обаче ще се принизя до нивото ù, а съм сигурен, че ако използвам отровата ù срещу нея, тя ще се разлее и в мен, ще попия от злото ù.
Решавам да не я променям. Просто временно забравям злото. Много е трудно да накараш зъл човек да се държи добре. И едва когато опиташ, разбираш защо повечето хора предпочитат да са лоши – защото им е по-лесно.
Искам да разкажа на Рианън за Ванеса. Винаги когато се случи нещо лошо, искам да го споделя само с нея. Това е първият и основен знак за любов.
Налага се да се задоволя с имейл, но не ми е достатъчно. Не мога да разчитам само на думи, уморен съм. Да, думите са изпълнени със значение, но им липсва чувство, истинското, вълнуващо чувство, когато съм до нея. И когато ми отговаря, не е същото. Друго е да чуя гласа ù. Благодарен съм на съвременните технологии, но сега за пръв път разбирам как те разделят хората. Отдалечеността на думите е присъща на общуването в интернет. Искам да съм до нея и това ме плаши. Удобството да не си обвързан отдавна е изчезнало, заменено е с изумителното удобство и удоволствие от личното присъствие.
Както очаквах, Нейтън също ми е писал.
Не можеш да си тръгнеш сега. Имам много въпроси.
Нямам сърце да му кажа, че това е най-погрешната гледна точка за света и живота. Въпроси винаги ще има и всеки отговор ще води до нови. Единственият начин да оцелееш е да ги оставиш без отговор.
ден 6018
На следващия ден се събуждам в тялото на момче. Джордж. На четиридесет и пет минути съм от нея. Пише ми, че може да си тръгне от училище на обед. На мен обаче ми се очертава доста труден ден, защото не ходя на училище, а ме обучават у дома.
Родителите на Джордж и неговите двама братя си седят у дома по цял ден. Всеки ден. Не излизат. Стаята, която в другите къщи хората наричат „стая за отмора“ и слагат там билярдни маси и игри за развлечение, тук е учебна. Родителите дори са взели три бюра, вероятно изхвърлени от някое училище през миналия век.
Никой не спи до късно. Всички стават в седем и има график кой в колко часа се къпе. Успявам да открадна няколко минути, та да прочета съобщението от Рианън и да ù отговоря. Обяснявам ù положението и ù казвам, че трябва да изчакаме и да видим как ще се развие денят.
Точно в осем сме на бюрата и докато баща ни работи в друга стая, майка ни ни обучава.