– Какво си мислиш, че правиш? – крещи тя.
В първия момент решавам, че говори на мен, но когато стига до нас и застава срещу Рианън, разбирам, че се обръща към нея.
– Не съм отгледала син, който да излиза с курви.
– Мамо! – викам. – Остави я на мира.
– Качвай се в колата, Джордж. Веднага.
Знам, че превръщам в ад живота на Джордж, но не ми пука – не мога да оставя Рианън сама с тая ненормална майка.
– Просто се успокой – моля майката на Джордж. Гласът ми е малко писклив. После се обръщам към Рианън и ù казвам, че ще говорим по-късно.
– Няма да говориш с нея, няма нищо по-сигурно от това – заявява майката на Джордж, а аз вътрешно ликувам, понеже съм под нейната опека само още осем часа.
Рианън ме целува за довиждане и ми прошепва, че ще намери начин да се измъкне за уикенда, а майката на Джордж го хваща за ухото и го дърпа към колата. Аз се смея, а тя е още по-бясна.
Цялата работа е като приказката за Пепеляшка, но отзад напред. Танцувах с принца, а сега съм пак у дома и мия тоалетните. Това е наказанието ми – да почистя тоалетните и мивките. Не стига, че ми изнася лекция за „греховете на плътта“. Надявам се Джордж да не приема сериозно тактиката ù за сплашване.
Искам да споря с нея, да ù кажа, че „греховете на плътта“ са само начин за контрол – ако накараш някого да повярва, че удоволствията му са дело на демоните в него, можеш да управляваш живота му както си искаш. Не знам точно колко пъти са ми прилагали подобна манипулация. В най-различни варианти. Какъв грях има в една целувка? Грехът е в начина, по който беше заклеймена. Не казвам нищо на майката на Джордж. Ако беше моята майка, бих ù казал, дори аз да понеса последиците, пак бих ù казал. Но не мога да причиня това на Джордж. Така или иначе, вече подозирам, че съм го сторил.
Не може и дума да става да припаря до компютър. Ще се наложи да чакам до сутринта.
Изтърпял съм наказанието и търпеливо съм изслушал лекцията на бащата на Джордж, очевидно изнесена под диктовката на жена му. Тръгвам към леглото си. Прекалено рано е за сън.
Възползвам се от тишината в стаята, която е само моя. Ако времето, прекарано с Рианън, може да се използва като доказателство за вината на Джордж, решавам да изградя версия за случилото се и да се
опитам да му я внуша. Лежа в леглото и измислям следното: Джордж си спомня, че е тръгнал към
библиотеката и че е срещнал момичето. То не е от града, пътува с майка си, която е на гости при колежка. Решава да отиде в библиотеката. Там се заприказват, обядват в китайския ресторант, после се връщат в библиотеката. Много е забавно. Джордж прекарва страхотно. Говорят за „Щедрото дърво“, той я целува и точно тогава пристига майка му. Момичето е нещо неочаквано, но и прекрасно. После то си отива.
Не успяват да кажат имената си. Джордж няма представа къде живее. Пламва искра, но и после изчезва.
Оставям го, изпълнен с копнеж. Може би е жестоко, че постъпвам така с него, но се надявам копнежът да го измъкне от черупката му.
ден 6019
На следващия ден имам повече късмет. Събуждам се като Сутира, чиито родители не са в града и я гледа деветдесетгодишната ù баба, на която не ù пука какво прави внучката ù, стига да не нарушава спокойствието ù, докато си гледа сериалите и игрите по телевизията.
Намирам се на час път от Рианън. За да не ù създавам проблеми с отсъствията и да не я викат при директора, предлагам да се видим в книжарницата „Клоувър“ след училище.
Тя има много планове за уикенда.
– Казах на всички, че ще ходя на гости при баба си, а на нашите – че ще спя при Ребека, така че съм напълно свободна. Тази вечер наистина ще остана при Ребека, но си мислех утре да… отидем някъде.
Отговарям, че планът ми харесва.
Тръгваме към парка, минаваме покрай детската площадка и спортните уреди и си приказваме. Забелязвам, че когато съм в тялото на момиче, е малко по-сдържана, но не ù го казвам. Тя е с мен. И е щастлива. А това вече означава много.
Не говорим за Джъстин. Нито, че нямаме представа какво ще ни донесе утрото. Нито за вероятността връзката ни да пребъде. Избягваме всички тревожни теми и просто се наслаждаваме на възможността да сме заедно.
ден 6020
Ксавиер Адамс не би могъл и да си представи, че съботата наистина ще е различна. Той трябва да отиде на репетиция за пиесата, но щом се качва в колата, се обажда на директора и му казва, че е болен от грип, но се надява да му мине бързо. Директорът проявява разбиране. Той играе Хамлет, а Ксавиер е Лаерт, така че много от сцените могат да минат и без мен. Така че Ксавиер е свободен и пътува към Рианън.