— Грей — каза му капитанът, — един лейтенант, който знае, че от време на време с теб обядваме в „Донован“ току-що ми се обади. Преди час синът на Кейт Донован е бил отвлечен от парка близо до ресторанта. Помислих, че ще искаш да знаеш.
Прокурорът изпусна сандвича и скочи на крака.
— Кой е поел случая?
— Двама много добри детективи. Сега отиват при Кейт, за да й кажат.
— Можеш ли да ги смениш с Макнийл и Чилдрис? Те са екип от няколко години и по всичко, което чувам, са извършили някои от най-добрите арести в целия отдел.
— Вече е направено. Ще отидеш ли в ресторанта при Кейт? В противен случай аз ще се отбия, за да я уверя в безусловната ни подкрепа.
— Излизам — отвърна Грей, който вече навличаше сакото си. — Ще й предам подкрепата ти.
Четирийсет и четвърта глава
— Госпожице Донован, аз съм детектив Макнийл, а това е детектив Чилдрис.
Кейт, която седеше зад някогашното бюро на баща си, погледна мрачните лица на детективите и се изправи на крака, обзета от ужас.
— Дани? — това беше най-страшната причина за посещението им. — Къде е Дани? Какво се е случило? Къде е Моли?
— Дани е бил отвлечен от парка преди около час…
— О, Господи! Не! За бога, не! — извика тя. — Не и Дани! Само не и Дани!
При измъчения вик на Кейт Марджъри се стрелна от мястото си в единия край на салона и се сблъска с Дру Гарети, който се беше втурнал от другия му край.
— Къде е Моли? — В гласа на Кейт звучаха истерични нотки. — С Дани ли е? Той няма да се изплаши, ако…
— Похитителите в парка ударили госпожа Майлс и тя изпаднала в безсъзнание — обясни Макнийл, — но се свестила, успяла да привлече внимание и да потърси помощ. Линейката я откара в болница „Паркстън“ с подозрения за фрактура на черепа. Тя обаче можа да ни даде доста подробно описание на младата жена, която според нас е била замесена в заговора.
Кейт искаше да изкрещи, но от устата й не излизаше звук. Коленете й се удряха едно в друго, а тялото й така се тресеше, че тя обви ръце около себе си и се опита да се удържи. Макнийл продължи, опитвайки се да я успокои:
— Имаме отлични шансове да ви върнем Дани жив и здрав, но трябва да действаме много бързо и затова ни е нужна вашата помощ.
Зъбите на Кейт изтракаха, когато тя кимна отсечено.
— Какво искате?
— Незабавно ще го обявим за издирване. За тази цел ни е нужна актуална снимка на Дани, описание на дрехите, с които е бил облечен, възрастта, теглото и ръста му.
Кейт вдигна снимката на Дани от бюрото си, понечи да я даде на детектив Макнийл, но в последния момент размисли и я притисна до сърцето си.
— Детенцето ми! — прошепна. — Детенцето ми!
— Ще взема негова снимка отгоре — съобщи Марджъри, която вече тичаше по стълбите.
— Моля ви, овладейте се, поне докато не пуснем сигнала — каза Макнийл. — Трябват ни ръстът на Дани и теглото му.
Кейт направи смело усилие да се овладее и седна пред компютъра, за да потърси телефонния номер на педиатъра на Дани в електронния си адресник.
— Дани наскоро беше на преглед — изрече. — Докторът трябва да знае точните му мерки.
— С какво беше облечен? — попита Чилдрис, който си беше приготвил бележник и химикалка.
Кейт хвърли поглед през рамо. Забеляза, че Чилдрис е по-млад от Макнийл и съвсем не го бива толкова в преструвките, че всичко ще бъде наред.
— Дани н-носеше червена ризка и синьо дънково гащеризонче… — Образът на Дани, който само преди малко й се усмихваше, срина защитните й прегради и тя се разрида, докато търсеше номера на педиатъра. — Не мога…
— Остави на мен, Кейт. — Дру се промъкна край детективите, заобиколи бюрото и пое нещата в свои ръце. — Как се казва?
Кейт му каза и той откри номера на педиатричния кабинет, обади се вместо нея и обясни ситуацията на служителката, която вдигна. След две минути той даваше исканата информация на детективите.
Мобилният телефон на Макнийл иззвъня и в този момент Грей Елиът мина покрай детективите, докато Чилдрис пишеше под диктовката на Дру.
— Кейт, не се вълнувай. — Той обгърна с ръка треперещите й рамене. — Всичко ще бъде наред. Най-добрите детективи в Чикаго работят по случая и вече сформираме отряд. Има ли някое по-тихо място, където да поговорим?
— Горе — отвърна тя и го поведе по стълбите към просторната всекидневна, където тримата с Моли и Дани си играеха или гледаха телевизия, когато Кейт успяваше да се измъкне през работно време.
Макнийл спря на прага. Когато приключи с разговора, той погледна Грей и изрече с нещо като облекчение: