— Долу има двама адвокати — Дейвид Ливинсън и Уилям Пиърсън, които представляват Мичъл Уайът.
Грей Елиът се беше изправил рязко при споменаването на тези имена и сега взе думата:
— Кажи на офицера на входа да ги доведе тук. Дано не са дошли да заплашват Кейт със съд за твърдението й, че Дани е син на Уайът.
Дейвид Ливинсън обяви причината за пристигането им веднага щом прекрачи прага на всекидневната, размахвайки голямото си дипломатическо куфарче, абсолютно същото като това на Уилям Пиърсън.
— Господин Уайът ни упълномощи да прехвърлим десет милиона долара, в каквато форма пожелаят похитителите.
Кейт се отпусна. После се усмихна и накрая заплака от радост и облекчение.
След като закара лимузината на Мат Фарел колкото се може по-близо до ресторанта, Джо О’Хара хвърли поглед назад.
— Искаш ли да те изчакам, Мичъл? — попита той. О’Хара толкова отдавна служеше при семейство Фарел, че го приемаха като член на семейството. Караше като луд, за което семейство Фарел си затваряше очите, и не си правеше труда да нарича Мичъл „господин Уайът“, за което Мичъл си затваряше очите.
— Не, благодаря. — Той огледа елегантната фасада на ресторанта, който заемаше по-голямата част от улицата и който Кейт бе описала като „малка ирландска кръчма“. — На връщане ще взема такси. Мога да оставя Кали да държи нещата под око.
— Мат каза да ти предам, че те очакват, без значение в колко часа ще свърши всичко.
— Ще видим — отвърна Мичъл, който смяташе, че предвид обстоятелствата е по-добре да отседне в хотел. Няколко репортери забелязаха лимузината и той наведе глава, докато излизаше. Кали грабна куфара му вместо него.
— Това ми е работата. Пък и по-добре репортерите да решат, че куфарът е мой.
С две години по-голям от Мичъл и с петнайсет сантиметра по-нисък, Джоваки Калиорозо беше едно от петте деца, които Мичъл имаше за свои братя и сестри, преди да го изпратят неочаквано във френски пансион.
Като младеж Кали се запали по бойните изкуства и даде най-доброто от себе си, за да стане състезател от световна величина. Преди пет години всичко това му писна и той реши да работи при Мичъл като шофьор — телохранител. Верен на характера си, Кали реши да блесне и на новото си поприще. По негова молба Мичъл го изпрати на специален курс, където той научи цял куп тънкости за защитата на важни личности, обекти на отвличания или на атаки по пътищата.
Кали завърши курса като първенец и прехвърли свирепата си лоялност към Мичъл, който знаеше, че брат му би се хвърлил под камион за него. Точно сега Кали се чудеше дали лоялността му към Мичъл включва прибиране в автомобил с О’Хара зад волана.
— Тоя къде се е учил да кара? — раздразнено попита той, докато си проправяха път между цяло поделение полицейски коли.
— На националния шампионат по челни сблъсъци — машинално отвърна Мичъл. — Доколкото ми е известно, О’Хара никога не е катастрофирал.
— Нима? Е, тази вечер за малко да му излезе късметът. Един джип зад нас почти ожули един пикап, когато и двамата шофьори се опитаха да се спасяват от него.
— Стига вече — Мичъл мина на италиански. — Те може нищо да не искат да ми кажат, но пред теб ще си развържат езиците.
Сред тълпата имаше хора със запалени свещи и стомахът на Мичъл се сви, когато той осъзна, че това е заради сина, който никога не е виждал… а може и да не види. Тази възможност възпламени гнева му към Кейт с нова сила.
Макнийл видя от поста си как високият мъж излиза от лимузината на ъгъла заедно с друг мъж и пресича улицата. Здрачаваше се, но уличните лампи светеха и той се обърна за инструкции към Грей Елиът, тъй като Кейт отдавна се беше прибрала в спалнята на Дани. Тя щеше да изчака там обаждането за откупа в осем часа.
— Уайът е тук.
Грей и отец Донован се спогледаха доволно.
— Кажи на някой от униформените да го доведе.
Едно от ченгетата, заели позиция под тентата на централния вход, беше на телефона. Ченгето затвори и раздели тълпата, за да минат Мичъл и Кали.
Репортерите вдигнаха камерите си и заснеха новодошлите, в случай че те се окажат важни фигури в разследването. Мичъл не им обърна внимание.
Обзет от странно чувство за нереалност, той крачеше през практически безлюдния ресторант, който нямаше нищо общо с описанието на Кейт. Кимна за поздрав на Пиърсън и Ливинсън, които бяха седнали на една маса и похапваха.
Ченгето го отведе до един заден коридор и стълбището до кабинета с отворената врата съвпадна поне отчасти с описанието й. Мичъл нареди на Кали да остави куфара до стълбищната площадка и се качи до отворената врата.