Огромният апартамент заемаше голяма част от етажа. Голям бар с четири високи стола отделяше жилищното пространство от последния модел кухня със съвременно оборудване и гранитни плотове. Във всекидневната имаше няколко тапицирани кожени дивана, разположени под прав ъгъл спрямо фотьойла, където седеше Мичъл. По-нататък се виждаше детски кът с наредени столчета, масичка и черна дъска. В прозоречните ниши бяха поместени дълги кутии за играчки. Коридорът, който беше успореден на стълбището, водеше към спалните.
Мичъл вдигна един брой на списание „Гастроном“ от масичката до фотьойла и го прелисти, както, за да се измъкне от лекциите на свещеника по морал, набожност и каквото там говореха духовниците, така и за да не поглежда към кухнята, представяйки си стара дървена маса с едно седемгодишно момиченце отгоре й, което си фантазира, че това е пиано.
Стаята потъна в тишина. Мичъл се опита да потисне внезапния импулс да стане и да разгледа играчките на сина си. Минута по-късно всичко се промени. Макнийл се изкачи по стълбището с напрегнат, но развълнуван вид и отиде право при Грей Елиът. Размениха си няколко реплики шепнешком, после той кимна и излезе. Елиът стана, тръгна към Мичъл, но за голяма негова изненада спря при чичото на Кейт.
— Струва ми се, че имаме много добри новини. Родителите на една млада жена, която ходи на групова терапия с Били Уайът, видели снимката на Дани по телевизията. Днес дъщеря им била в тяхната вила и гледала някакво момченце като услуга за един приятел. Отишли да огледат по-отблизо детето и се уверили, че това е Дани. Изпратили сме полицейски коли към мястото и до десет минути ще знаем дали сигналът е истински. През това време смятам, че е по-добре да не събуждаме напразни надежди у Кейт. Точно сега тя е много уязвима. Има още един час преди насроченото обаждане за откупа. Моля ви, седете тук и не правете нищо. Доколкото знаем, похитителите ни наблюдават през прозореца на съседната сграда.
Отец Донован кимна, но Елиът изчака реакцията на Мичъл, като по този начин му отдаде цялото уважение, дължимо на един родител. Мичъл беше шокиран, защото последният им разговор беше изключително тежък.
— Май това е най-доброто, което можем да направим — съгласи се той. После стана и отиде в детския кът, защото повече не можеше да устои на изкушението.
Разгледа драскулките по черната дъска и отсъди, че синът му вероятно няма да стане художник. Понеже никой не му обръщаше внимание, той надникна в една от прозоречните ниши и видя камиончета и колички. Отсъди, че бъдещето на Дани може би се крие в автомобилната индустрия. Едва когато се натъкна на кутия със самолетчета, осъзна, че тайно се е надявал синът му да споделя неговата страст към самолетите. В кутията имаше пет-шест самолетчета, при това всичките реактивни. Мичъл харесваше най-много реактивните самолети.
Той хвърли поглед към часовника си, чудейки се защо още няма резултат от проверката на сигнала. След петнайсет минути на стълбището настана суматоха. Елиът скочи от стола си и бързо отиде на вратата.
— Защо не ни се обади, по дяволите? — извика той, но в гласа му се долавяше вълнение. Мичъл настръхна и незабавно се изправи.
Елиът се завърна в стаята ухилен, хванал едно момченце за ръка. Чичото на Кейт се приближи до спалнята и извика:
— Кейт, идвай веднага тук! Някой иска да те види. Кейт веднага се появи и Грей остави Дани на пода.
Настъпи оживление, пред прага и на стълбището започнаха да се тълпят хора.
— Дани? — извика Кейт и детето се засмя в същия момент, когато майка му падна на колене пред него. — Дани! — прошепна тя и прокара ръце по лицето му, по гърдите му, а после го грабна в прегръдката си, докато ридаеше и повтаряше името му като молитва: — Дани, Дани, Дани!
Тази проява на майчина любов надмина всички очаквания на Мичъл, който никога не беше виждал подобно нещо. Сцената се запечата в ума му и докосна струна в душата му. Той осъзна, че тази развълнувана майка, притиснала своя син към себе си, е същата онази жена, която самият той притискаше в здравата си прегръдка на Сейнт Мартен.
Тя вдигна сина си, показа го на събралите се пред прага хора и едва тогава Мичъл осъзна, че хората са облечени предимно в бяло, като готвачи, или в черно, като сервитьори.
— Кейт? — прошепна Франк Донован. — Струва ми се, че Мичъл има право да се види насаме с теб и с Дани.
Тя го зяпна недоумяващо.
— Забравих — високо изрече. Гласът й бе изпълнен с неразбиране: как е могла да забрави присъствието на Мичъл? Или че му нареди да напусне спалнята на Дани? Или че беше пратил адвокати с нареждане да изплатят десет милиона долара два часа, след като бе говорила с Мат Фарел?