Като й идваше да потъне в земята от срам, Кейт погледна събралите се на стълбището и потърси суровото му, намръщено лице, но не го видя. Обърна се с Дани в ръцете си и видя как Мичъл ги наблюдава от другия край на стаята. Как очаква срещата със сина си. Завръщането на Дани безспорно беше най-щастливият момент в живота й. Колко странно, че той толкова си приличаше с втория по щастие. Тя не бе дръзнала да се надява, че някога отново ще види Мичъл или че той ще пожелае да има нещо общо с Дани, но ето че той беше тук и изгаряше от нетърпение да се запознае със сина си.
Кейт благодари на събралите се хора за молитвите им и изчака всички да се разотидат. Мислеше за Мичъл. Прегърна Грей Елиът, който обеща да я осведоми незабавно, щом задържат Били Уайът, и импулсивно целуна детектив Макнийл по бузата. Най-накрая затвори вратата и остави сънливия и пораздърпан Дани на пода. Наведе се, приглади косата му назад и оправи дрешките му. По-скоро усети, отколкото чу идването на Мичъл.
— Преди да те представя на сина ти, искам да ти кажа две неща. — Кейт го погледна крадешком. Преди очите й бяха замъглени от сълзите и тя едва сега съзря красивото му лице.
— Какви?
Сърцето й за малко да изхвръкне, щом чу гласа му.
— Първо, много се извинявам за поведението си в спалнята. Болеше ме толкова много, че не бях на себе си.
— Ти каза истината — безстрастно отвърна Мичъл.
— Второ, готви се за известен шок. — Кейт умишлено скриваше Дани от погледа му.
— Защо?
Дани бе сънен, но искаше да види непознатия мъж и се мъчеше да се промъкне между краката на майка си. Кейт още веднъж прокара пръсти през немирните му къдрици.
— Мичъл, запознай се със сина си, Даниъл Мичъл Донован. Мисля, че ще го познаеш и без официално представяне — каза и се отдръпна, за да покаже какво има предвид.
Картината, която последва, беше толкова трогателна, че гърлото на Кейт се стегна. Мичъл се втренчи в миниатюрното си копие с нещо като благоговение. Синът му отметна глава и му отговори със същия поглед. Изведнъж напрегнатите сини очи уплашиха Дани. Личицето му затрепери и той отчаяно погледна майка си.
— Всичко е наред — успокои го Кейт. — Хайде, стиснете си ръце.
За нейна изненада Мичъл кимна благодарно, защото бе помислил, че насърчението й се отнася до него, пристъпи напред и протегна ръка към Дани. Детето тържествено положи ръчичката си в дланта му и пръстите на големия мъж затрепериха.
Настъпи неловък момент, в който Мичъл не знаеше как да продължи, но в пристъп на вдъхновение той клекна и каза на Дани с усмивка:
— Имам си самолет!
— И аз също! — отвърна Дани, същински бащичко.
— Харесвам реактивните самолети — прошепна Мичъл.
— И аз също! — отвърна детето.
— Колко имаш?
Дани протегна другата си ръка, разпери широко пръстчета и гордо обяви:
— Толкова. А ти колко имаш? — добави, понеже Мичъл беше занемял.
— Толкова — отвърна Мичъл и протегна показалец. Кейт извърна лице, за да скрие чувствата си. Дани показа играчките си на Мичъл, който им се възхити, но вече беше ясно, че на малкия му се спи и е време да си ляга.
— Искаш ли да сложиш Дани да си легне, след като го изкъпя? — предложи Кейт.
— Благодаря — простичко отвърна той.
— През това време аз ще взема душ и ще се преоблека.
Кейт бе повела Дани към банята, когато Мичъл се обади:
— Какви са шансовете ми да си намеря нещо за ядене, след като Дани заспи?
— Доста добри. Това е ресторант… — започна Кейт, но спря, завладяна от внезапен ужас. — Тук няма нищо за ядене.
Страхът в гласа й не убягна на Мичъл, който я погледна внимателно.
— Както ти сама каза, долу има ресторант.
— Не мога да оставя Дани самичък. Нямаше да мога дори ако той бе голям. Не и след тази вечер.
— Дани няма да бъде сам. Бодигардът ми ще го пази, докато не заловят и арестуват Били Уайът, без значение колко време може да мине дотогава.
Кейт се намръщи при мисълта, че някакъв бодигард ще се навърта непрекъснато около Дани и нея, но преди да се възпротиви, Мичъл заяви непреклонно:
— Това не подлежи на договаряне, Кейт.
Четирийсет и осма глава
— Извади късмет — каза Кейт, докато двамата с Мичъл вървяха към стълбището по широкия коридор с дъбова ламперия и офиси от двете страни. — В кухнята още свети.
— И защо да съм извадил късмет?
— Защото някой друг ще ни приготви нещо за хапване, което значи, че ще става за ядене. — Кейт му хвърли насмешлив поглед и бутна две широки стоманени врати, скрити зад стар дъбов параван с абаносови инкрустации. Мичъл видя групичка мъже и жени и предположи, че те още празнуват завръщането на Дани. Вместо да влезе при тях с Кейт, той предпочете да остане в коридора и да разгледа снимките, почетните значки и изрезките от вестници и списания, които бе забелязал преди малко.