Беше впечатлен. Ресторантът бе награден с разнообразни отличия, а статиите бяха много ласкателни. Колекцията беше подредена в хронологичен ред, ето защо подвизите на Кейт идваха чак в другия край на коридора. Тя беше допринесла за безупречната репутация на ресторанта и когато Мичъл стигна до най-нова изрезка, той изпита странна гордост от званието й „Ресторантьор на годината“.
Кейт излезе от кухнята, докато той четеше материала от „Трибюн“. Тя бе облечена с жълто-кафяви дънки и мек кашмирен пуловер. Изглеждаше женствена, царствена и същевременно секси.
— Помня как се боеше, че няма да се справиш с ресторанта, а я виж какво си постигнала. — Той кимна към статията.
— Първите месеци обърках всичко и сигурно щях да се откажа, ако не беше Дани. Трябваше да успея заради двама ни.
Докато говореше, Кейт поведе Мичъл напред, заобиколи бюрото на оберкелнера и мина през някаква врата. Светна лампата и приглушена светлина разкри стилен салон с разкошен бар, заемащ две стени. Въпреки размера си помещението беше уютно и предразполагащо.
— Помолих Тони да ни сервира тук — обясни тя и тръгна към бара. Мичъл внезапно си спомни вида на Кейт по време на онази вечеря на свещи във вилата край морето. Сега, докато я гледаше, той разбра защо тогава тя изглеждаше толкова спокойна и уверена.
Кейт скришом наблюдаваше как Мичъл изучава помещението. Не можеше да повярва, че той действително стои на няколко метра от нея. Този ден, който бе започнал толкова лошо, свършваше прекрасно. Мичъл свали вратовръзката си и запретна ръкави. Тя усещаше как онова непринудено приятелство, онова неуловимо привличане помежду им отново възкръсва. Също така усещаше, че то е плод на илюзия, на безпокойството й за Дани, че в момента то е много крехко, уязвимо и се крепи само на негласно споразумение да не подхващат темата за миналото.
— Искаш ли нещо за пиене? — извика тя от бара.
Той кимна и се огледа.
Кейт отлично знаеше, че предпочита водка, но се престори, че не помни, за да не повдигне воала на миналото.
— И какво да бъде?
— Много добре знаеш — изгледа я той.
Три думи, с които той разкъса воала и ги изтика върху опасните плаващи пясъци, олицетворяващи миналото им. Кейт беше изумена.
— Все още си много самоуверен — сгълча го тя и посегна към най-добрата водка.
— А ти още си много красива.
Ръката й замръзна върху бутилката, после Кейт внимателно я свали и потърси чаша.
— Не знаех, че ме смяташ за красива.
— Мамка му, вярно е.
Този тон беше съвсем нов и нямаше нищо общо с миналото. Кейт приготви водка с тоник и зелен лимон, както в Ангила, и реши — като се имаше предвид накъде е поел Мичъл — че и тя трябва да пийне нещо. Започваха да изникват болезнени въпроси, въпроси, които тя не искаше да задава, с отговори, които не желаеше да чува и на които вероятно нямаше да повярва. Беше толкова щастлива и благодарна за днешното му държание… толкова удивена от нежността, с която бе гледал Дани, че й се искаше онзи миг да не свършва никога.
— Ще ми направиш ли услуга? — Тя заобиколи бара и му подаде чашата с усмивка.
— Зависи. — Мичъл вече знаеше каква ще бъде молбата й. Очите й го гледаха прямо и на него хем му се искаше да склони, хем му се искаше да бъде непреклонен. — Каква услуга?
— Ще бъдеш ли така добър да не казваш нищо, което да събуди миналото?
В отговор той я погледна право в очите и заяви без заобикалки:
— Как, по дяволите, си могла дори да помислиш да се омъжиш за тъпак като Ивън Бартлет?
— Това да не би да е поредният разговор, в който ти задаваш въпросите, а аз само отговарям? — мрачно се поинтересува Кейт.
Необяснима усмивка трепна на устните му и гласът му омекна:
— Не.
— Тогава давай пръв.
Той кимна, отпи от водката и се подпря с лакът на бара.
— Какъв е въпросът ти?
Кейт не желаеше съдействието му, желаеше единствено мир.
— Нямам въпрос — излъга тя.
— В такъв случай ми кажи как, по дяволите, си могла дори да помислиш да се омъжиш за Ивън Бартлет?
— Така няма да се разберем — отбеляза тя и му посочи една маса до прозорците. — Не съм сигурна дали имах конкретна причина да се сгодя за Ивън Бартлет. Всъщност редица неща, които разбрах за теб, доведоха до годежа ни.
— За мен ли? — Мичъл не скри, че е настроен скептично.
— За теб. Кажи ми нещо. — Кейт се обърна към него и го погледна. — Какво удоволствие може да ти достави признанието, че бях използвана и захвърлена от теб? Как е възможно в някои отношения да си толкова невероятен… а в други такъв безсърдечен егоист?