— Не мога да ти дам точен отговор, но обещавам да помисля сериозно върху въпроса ти, след като разбера накъде биеш. — Той замълча и добави грубо: — Накъде биеш?
Тя се отчая и реши да му каже очевидното:
— Добре, Мичъл, ето как стоят нещата. Когато те оставих в Анклава на Сейнт Мартен, отидох право във вилата, събрах си багажа като добра малка глупачка и изчаках Ивън. Съобщих му, че сме се запознали и че между теб и мен се е породило нещо специално.
— И той какво отговори? — процеди Мичъл.
— Ивън ми каза, че те е видял на приема на Сесил Уайът, че ти е споменал името ми, а също и че ще бъда в „Айлънд Клъб“ с него. Освен това ми разказа за детството ти и за причините, поради които мразиш него и баща му. После ме попита наясно ли съм, че си на яхтата на Зак Бенедикт, че строиш къща в Ангила и че живееш в Чикаго с Каролин Уайът. — Тя разтърси глава, ядосана на собствената си глупост, и добави: — Така бях хлътнала по теб, че бих преглътнала всичко, с изключение на едно нещо, за което не можах да ти намеря извинение.
— Кое? — напрегна се той.
Тя постави свещ в средата на масата и отговори:
— Остави ме да говоря за Чикаго, сякаш никога не си бил тук. Дори ме попита колко часа трае полетът от Чикаго до Сейнт Мартен. Доколкото ми е известно, има само две причини един мъж да крие от една жена факта, че живеят в един и същи град: или е женен, или не възнамерява да се виждат повече в същия този град. Щеше ми се да повярвам, че имаш трета причина, и знаеш ли какво?
Мичъл я хвана за раменете и я притегли към гърдите си.
— Какво? — попита той и зарови устни в косата й.
Кейт не реагира, само продължи да гледа право пред себе си.
— Звъннах в Анклава да ти поискам обяснение. Казаха ми, че си освободил апартамента. Помислих си, че има грешка, защото не бях забравила как стоеше на балкона и ми викаше да побързам. — Тя напразно се опита да овладее гласа си. — Стоях с приготвени куфари, изправена пред грозната истина: Прелъстил си ме, за да си го върнеш на Ивън, изпратил си ме във вилата да скъсам с него, карайки ме да побързам. А после си освободил апартамента. — Тя си пое дъх. — Изплаках си душата на рамото на Ивън. Плаках толкова много, че накрая заспах, и когато се събудих, вече носех годежния пръстен на Ивън.
Ръцете на Мичъл затегнаха обръча около нея.
— Веднага след като ти замина за „Айлънд Клъб“, Били се обади да ми каже, че са открили трупа на брат ми. Освободих апартамента и уговорих Зак да прекараш деня в обиколка на островите с яхтата му. — Той зарови лице в косата й, прокарвайки ръка нагоре-надолу по гърба й. — Имам си самолет. Планирах да летя всяка вечер до яхтата и да прекарваме нощите заедно. Чаках те на кея във Филипсбърг, докато се стъмни, после звъннах на ветеринарния лекар, който ми каза, че с някакъв мъж сте прибрали Макс преди часове. Не можех да повярвам, че си постъпила така.
— Когато бях бременна в четвъртия месец, отидох при Грей Елиът и видях на снимките, че си ме чакал. Ако знаеш какво означаваше за мен! Поне научих, че никога не си възнамерявал да ме изоставиш по такъв брутален начин.
— Кога разбра, че си бременна? — Той притисна лицето й към гърдите си.
— Няколко седмици, след като те видях на благотворителния бал за Детската болница. Сигурно се чудиш как е станало…
— Знам как е станало — дрезгаво прошепна той. — Дори мога да кажа как се е случило с точност до минутата.
— Вземах едновременно противозачатъчни и лекарство против мигрена. Получило се е някакво взаимодействие — обясни Кейт, докато се наслаждаваше най-безсрамно на прегръдката му. Нека й говори така, нека я лъже дори. — Защо се отнесе толкова зле с мен по време на бала?
— Казах ти го онази вечер съвсем неволно. — Мичъл се изсмя кратко и мрачно. — Чувствах се отхвърлен, сърцето ми бе разбито. Минута преди да дойдеш при мен, нямах представа, че Ивън Бартлет е твой приятел. — Повдигна брадичката й. Очите му я гледаха нежно, ала сериозно. — Лежахме и гледахме слънчевия изгрев, въпреки че едва държахме очите си отворени, защото не искахме да пропуснем и миг близост. — Той сведе глава и устните му докоснаха нейните. — Толкова дълго ми липсваше. И толкова много. Липсваше ми вълшебството да сме заедно.
Кейт беше загубена.
Четирийсет и девета глава
Холи отвори хладилника на Кейт, извади две бутилки вода и подаде едната на Кали.
— Искаш ли? — попита го тя.