Кейт се обърна и разтревожено отстъпи назад. Очите на Мичъл святкаха гневно, устните му бяха свити решително, докато гледаше как Ивън се позовава на адвокатската тайна и отива към тенис корта с ракета в ръка.
— Кучият му син! — процеди Мичъл.
— Кучият син! — прочувствено повтори Дани.
Мичъл опита да се успокои заради детето, но не успя. Изсъска едно „чао“ на Кейт, и се запъти към вратата.
— Налага се да свърша нещо спешно — каза на прага. — Ще те взема в осем.
Петдесета глава
— Аз ще отворя, Кали — извика Кейт, когато на вратата се почука малко след девет. Италианецът не й обърна внимание и пръв стигна до вратата. Мичъл закъсняваше с цял час и Кейт се паникьоса, когато видя детектив Макнийл и Грей Елиът на прага.
— О, боже, какво се е случило? — извика тя.
— Ивън Бартлет е в болницата със счупена челюст и няколко пукнати ребра — обясни Грей и надникна в апартамента. — Може ли да влезем?
— Да, разбира се.
— Къде е Уайът, Кейт?
Тя незабавно разбра смисъла на въпроса му и веднага започна да мисли как да защити Мичъл.
— Ивън ли го обвинява? — опита се да вложи презрение в думите си.
Ивън не видял кой го е нападнал. Похитителят му го причакал на паркинга в тенис клуба.
— Ивън тренира и може да се брани — каза Кейт, мъчейки се да спечели време и да измисли алиби на Мичъл, когато дойде неизбежният въпрос.
— Къде е Уайът? — повтори Грей, този път по-твърдо.
— Не разбирам за какво ви е трябва Мичъл. Хммм, разполагате ли с някакви уличаващи доказателства против него?
— Похитителят е бил с гумени ръкавици, като тези, които използват готвачите в кухнята ти.
— Ами ето ви доказателството, че Мичъл не е замесен. Той не е стъпвал в кухнята.
— Един помощник-келнер ни каза, че към шест часа Уайът е наминал да помоли за чаша вода.
Тъй като не можеше да мисли ясно — или по-точно не можеше да хитрува, когато очите на Грей я пронизваха като свредели — Кейт поиска отсрочка:
— Бихте ли ме извинили за малко? Всичко това ме разстройва. — Тя се обърна и тръгна по коридора за спалнята, но за свой ужас чу стъпките на Грей зад себе си. Прокурорът не искаше да я изпуска от поглед. Кейт влезе в спалнята си и се облегна на вратата, мъчейки се да съчини правдоподобно алиби.
Получила внезапно озарение, тя се втурна към леглото, разхвърли завивките и така издърпа матрака, че да оголи пружините. Огледа постигнатото и за допълнителен ефект накриви картините над възглавниците. Внимателно преобърна нощната лампа и наклони абажура. След като свърши тази работа, хукна в банята, навлажни една кърпа и се довлече във всекидневната, търкайки уж пламналото си лице.
— Извинявам се много — въздъхна тя. — Просто не мога да понеса повече насилие. Поболях се вече. Така или иначе извършителят е друг, защото Мичъл беше с мен допреди няколко минути.
— А къде е сега?
— Ами… отиде да прибере кучето и котките ми. Докато не хванете Били Уайът, оставаме тук.
— Арестувахме го днес следобед.
— О! Наистина ли? — Кейт отвори широко очи.
— Наистина — сухо отвърна Грей. — Възразяваш ли детектив Макнийл да огледа помещенията в онзи коридор?
— Съвсем не — отвърна тя и този път лицето й наистина пламна. Тя нервно закрачи зад Макнийл. — Само да не събудите Дани — Предупреди го. — Той е в спалнята отдясно.
Кали се беше вживял в работата си като бодигард на Дани и следваше Макнийл по петите, а когато детективът тихо надникна в дрешника и в банята на Дани, се начумери.
— Каква е тази стая? — попита Макнийл.
— Спалнята ми.
— Може ли? — Ръката му беше на бравата.
Кейт понечи да каже „Разбира се“, но вместо това размисли.
— Наистина бих предпочела да не влизате там.
След като Макнийл я погледна сурово, Кейт се престори на притеснена:
— Ох, добре, детектив, давайте.
Макнийл отвори вратата, светна лампите и застина на място. Кали се надигна на пръсти зад гърба му и така се изсмя, че когато се върнаха във всекидневната, Кейт наистина се изчерви като рак.
— Какво има? — попита Грей, местейки поглед от Кейт към Макнийл и накрая към Кали.
— С Мичъл… — Кейт усука кърпата в ръцете си — ъ-ъ… прекарахме вечерта в леглото.
— Е, не е станало нещо кой знае какво. Щом Мичъл се върне, предай му да ни се обади.