— И какво ще предприемете тогава? — В гласа на Кейт се долавяха подозрение, гняв и страх — а и изненада от неформалното обръщение на Грей.
— Ще огледаме кокалчетата му. Ако са наранени, ще знаем, че той е нападателят.
— Е, добре тогава. Това поне е лесно.
— Да, но подобно доказателство не може да се укрие или да бъде унищожено.
— Защо се хабиш за подобен маловажен случай, Грей?
Той стисна ръката й.
— Смятам се за семеен приятел — каза и си тръгна.
Макнийл го последва.
— Щом Мичъл се върне, веднага ще го накарам да ти се обади — обеща Кейт. — Не е изключено той да се е отбил някъде за кучешка храна.
Малко по-късно, когато двамата мъже слизаха по стълбището, Грей попита:
— Каква е тази работа със спалнята?
Макнийл скри усмивката си.
— Ако съдя по вида на стаята, Уайът не е имал нужната сила за покушение над Бартлет.
— Ако можех да погреба този малък епизод, щях да го направя. Всъщност ако не бях прокурор, сам щях да разкажа играта на Бартлет. За нещастие, освен всичко друго той е и адвокат, и крещи за кръвта на Уайът, въпреки че някой добре му е цапнал устата.
— Каква ще е следващата ти стъпка?
— Ще продължим с издирването на Уайът и ще документираме действията си. В противен случай Бартлет ще превърне случая в медиен цирк и ще ни изкара лошите. Но няма да се престараваме. Все пак не става дума за убийство. Уайът е пристигнал тук с пътнически авиопревозвач, защото неговият самолет е бил на технически преглед. Уведомили сме на летище „О’Хеър“ да го спрат, в случай, че се опита да мине през охраната. С това задълженията ни се изчерпват. Няма да организирам пътни блокади само за да се почувства Бартлет добре.
Чилдрис ги чакаше долу пред ресторанта. Грей спря и погледна небето.
— Красива нощ — подхвърли. — Колко жалко, че трябва да се връщам на работа.
— Уайът ще се появи — предрече винаги бдителният Чилдрис.
— Обадете ми се, в случай че видите или чуете нещо — нареди Грей и махна на детективите за довиждане.
Кейт се мъчеше да набута тежкия матрак на мястото му, но мислите й кръжаха около Мичъл. Тревожеше се. За него, а и за себе си, защото се беше влюбила твърде силно и твърде бързо. Този мъж беше като наркотик — чувстваше се като парцал, ако той не беше до нея. Беше прекарала с него пет дни за общо три години, а животът й се беше преобърнал изцяло. Ето, сега сигурно беше извършила някакво престъпление, като не съобщи истината на полицията.
Кали изслуша инструкциите в кухнята. След като затвори телефона, той взе няколко големи найлонови торби за боклук, промъкна се в стаята на Дани и тихичко ги напълни с дрехи и играчки. После излезе в коридора, увери се, че Кейт още е в спалнята си, слезе долу, промъкна се през задния вход и остави торбите пред него. Заобиколи ресторанта, стигна до централния вход и каза на един от шофьорите да закара поръчаната под наем кола на задната уличка веднага щом тя пристигне. Нареждането му беше изпълнено и Кали научи по мобилния, че колата е готова.
В десет часа Кейт буквално трепереше от тревога за Мичъл. Не се сещаше за една причина, поради която той ще вземе да изчезне, без да се обади, освен ако наистина не беше нападателят на Ивън. Или — тази възможност също не беше за пренебрегване — Мичъл напускаше всяка жена, когато нещата започваха да стават сериозни.
— Мичъл иска да се сбогува с теб и с Дани. Той е на летището и делови ангажименти налагат моменталното му заминаване. Поръчано ми е да ви заведа.
Кейт стреснато се извъртя, когато чу как Кали говори английски със следа от очарователен италиански акцент, но най-вече я зашемети новината, че Мичъл заминава. Каза си, че колкото по-далеч е той, толкова по-добре е за нея, особено в емоционално отношение. Очевидно нямаше как да поддържа отношения с него. Поне този път заради Дани той официално й казваше „сбогом“.
С тези мисли тя се обърна към Кали:
— А ти заминаваш ли с него?
— Да.
— Ще ми липсваш. Отивам да събудя Дани.
— Колата е на задната уличка. — Той вече се отправяше към вратата с куфар в ръка. — Отпред се мотаеха репортери — излъга.
Грей Елиът вдигна слушалката. В гласа на Макнийл се усещаше внимателно прикрито объркване.
— Докато аз отскоча за кафе, на Чилдрис му хрумнало нещо и той звъннал на „Ла Гуардия“.
— Е, и? — не скри раздразнението си Грей.
— По всичко личи, че самолетът на Уайът е излетял преди час и по план е трябвало да пристигне в Индианаполис. Преди няколко минути пилотите са променили курса по посока на Мидуей.
— Мамка му. Оттук нататък действа Чилдрис.
— Да, инстинктът му е невероятен — предпазливо изрече Макнийл. — Вече сме на път към Мидуей.