Грей се облегна назад и обмисли твърдението, че Бартлет е отговорен за отвличането на Дани Донован и за възможната му смърт в ръцете на неуравновесения Били Уайът. Първо Ивън беше направил публично достояние факта, че Кейт е самотна майка, а баща на детето е член на рода Уайът. Сега пък искаше да изправи Мичъл пред съд. Взел решение, Грей се приведе над телефона.
— Предпочитам да поема нещата в свои ръце. Предай на Чилдрис поздравленията ми за добре свършената работа.
— Непременно — отвърна Макнийл. — Той има синузит, боли го главата и лесно ще го убедя да поеме наблюдението над ресторанта, докато ние причакваме самолета на Уайът в Мидуей. По-добре не се нагърбвай с тази задача сам, без помощ от детектив, шефе. Щом жертвата е адвокат, трябва да сме педантични с процедурите.
— Благодаря, Мак — трогна се Грей.
— Ще мина да те взема. Само на няколко преки сме. Предполагам, че ще пътуваме с твоята кола.
— Кали, защо се преструваше, че не говориш английски? — попита Кейт, когато не можа да измисли как да отвлече вниманието си от предстоящото сбогуване с Мичъл. Дани бе положил глава в скута й и спеше дълбоко. Пръстите на Кейт по навик продължаваха да търсят къдриците му.
— Мичъл искаше да е сигурен, че ще е в течение на всичко, а хората говорят открито пред някого, който не знае езика им.
Бяха в Мидуей и се движеха покрай самолети. Кали зави, мина през някакъв портал, отново зави и се отправи към един огромен, ярко осветен хангар. Там ги чакаше разкошен джет. Стълбичката му беше спусната, илюминаторите светеха.
— Ще взема Дани — предложи Кали, надвеси се над седалката и вдигна спящото момченце.
Някой застана на стълбичката и закри светлината. Кейт вдигна глава. Това беше Мичъл. Тялото му изпълваше отвора.
„Това е последно сбогом“ — помисли си Кейт и се почувства толкова нещастна, че в този миг се зарече никога повече да не се озове в подобно положение. Той пристъпи напред и й протегна ръка. Кейт я пое и дори успя да се усмихне, когато влязоха в луксозния самолет.
— Кой знае защо никога не съм си те представяла в стил ар деко.
— А в какъв стил си си ме представяла? — попита Мичъл и пое Дани от ръцете на Кали, оставяйки го да разтовари багажа, задигнат от апартамента на Кейт.
Кейт забрави за въпроса му, докато гледаше как Мичъл внимателно поставя спящия си син по средата на едно голямо сиво кожено канапе и нежно плъзва огромната си длан по личицето му. Каква грамадна ръка… с наранени кокалчета. При доказателството, че Мичъл е способен на физическа саморазправа, Кейт мигновено откликна със смесица от ужас и чувство на дълбоко удовлетворение, че някой най-сетне бе имал куража поне отчасти да си го върне на Ивън за безобразните му постъпки, извършени без капка милост или угризение. Дотолкова бе потънала в мисли, че не забеляза как Мичъл слага предпазен колан на Дани.
— Това пътуване важно ли е? — попита тя, докато той й сваляше сакото.
— Много — тържествено отвърна Мичъл.
Тонът му беше толкова сериозен, че Кейт внимателно се вгледа в лицето му.
— За колко време заминаваш?
— Зависи.
— Зависи кога ще изчезнат белезите от ръцете ти?
Той се ухили и поклати глава:
— Не.
Обзета от усещането за тежка и ненавременна загуба, Кейт огледа салона.
— Все едно, че съм в красива всекидневна — подхвърли тя.
Кали каза нещо на италиански и Мичъл погледна през илюминатора, вдигна телефона и заговори на някакъв чужд език. Кейт предположи, че дава инструкции на пилотите, тъй като телефонът беше само с вътрешно избиране.
След миг се разнесе бучене и усмихнатият Кали се приближи напред, подмина я и се настани на един голям кожен фотьойл близо до пилотската кабина.
— Добре — въздъхна Кейт и вдигна поглед към Мичъл.
Сините му очи я гледаха усмихнато.
— Е, това беше. Мислех, че ще имаме повече време. Да събудим Дани, за да се сбогувате и да види как самолетът излита.
На устните на Мичъл трептеше особена усмивка. Кейт скочи и го целуна, преглъщайки сълзите. Ръцете му се обвиха около нея. Самолетът се наклони почти незабележимо. Кейт погледна през илюминатора и разбра, че започват да се движат.
— Взимай Дани — предупреди го тя. — Движим се. Трябва да слезем…
— Това не ти е автобус, Кейт.
— Знам, но трябва… — Тя стисна облегалката на стола и присви очи, когато Мичъл седна на канапето и се опита да я придърпа до себе си. От прозорчето се виждаше как една полицейска кола с включени лампи нахлува през портала.
Воят на моторите се усили до рев и самолетът започна да набира скорост. Гласът на помощник — пилота се разнесе по интеркома, отговаряйки на въпроса й: