— Викам Мидуей, това е Гълфстрийм Едно, искаме спешен коридор. Ще сме готови на пистата.
— Роджър Едно — отвърна някакъв глас. — Коридор на писта трийсет и едно.
Сърцето на Кейт полетя в облаците успоредно на самолета, който непрекъснато увеличаваше скорост. Тя бързо седна и закопча колана си. Нямаше представа накъде отива или защо отива там, но това беше без значение. Важно бе, че Мичъл ги иска с Дани, което означаваше, че чувствата му са били искрени. Само това имаше значение.
Това и полицейската кола, която ги преследваше! Кейт не усети, че е затаила дъх, докато гледаше през илюминатора. Самолетът направи остър завой наляво и набрал скорост, се втурна към пистата.
Най-накрая полицейската кола изостана, спря и лампите престанаха да светят по интеркома се разнесе глас:
— Гълфстрийм Едно, тук е контролна кула Мидуей. Бъдете готови за незабавно излитане по писта трийсет и едно.
— Контролна кула Мидуей — отговори помощник — пилотът — Гълфстрийм Едно на писта трийсет и едно. — Докато говореше, моторите забучаха още по-силно и самолетът мощно се устреми напред. Мичъл разсеяно галеше Дани по гърба и изучаваше лицето на Кейт. Забеляза, че тя не възрази срещу отвличането, но и не го поглеждаше. Главата й беше сведена, страните й бяха порозовели. Мичъл осъзна, че тя е смутена, задето не е направила поне едно възражение, и се усмихна.
Спомни си за полета от Сейнт Мартин до Чикаго, когато мислеше, че я е изгубил завинаги.
— Кейт — ласкаво изрече той.
Тя го погледна, клатейки глава. Ама че своеволен и твърдоглав мъж — не е за вярване.
— Влюбен съм в теб.
Тя преглътна, заби поглед в пода и разкопча колана си, защото той правеше същото и се изправяше. В очите му прочете, че на борда има легло.
На пътя, близо до хангара, Грей и Макнийл се бяха подпрели на колата и гледаха как гълфстриймът се носи по пистата, а после изящно се издига, набира височина и изчезва в нощното небе.
Грей се усмихна и изрече напълно сериозно:
— Това се казва човек със стил.
Макнийл се поизвърна и промърмори:
— Ама и ти не падаш по-долу от него.
Петдесет и първа глава
На следващия ден ограничена група избраници получи ръчно изписани покани.
В Чикаго Мат и Мередит Фарел получиха своите в девет и половина вечерта.
— Какво е това? — попита Мередит.
— Сватбена покана от Мичъл — отвърна Мат и й подаде картичката. Мередит я прочете и се засмя.
— Отвлякъл е Кейт и Дани, набавил им е паспорти и ги е закарал в Италия. Убедил е Кейт да се омъжи за него, но се бои да й остави време за размисъл. Сватбата е след три дни. Колко типично за Мичъл: да забрави за пречките и да стори необходимото.
Мередит вдигна телефона и се обади на Джули Бенедикт, която беше получила подобно известие.
— В момента Зак урежда отлагането на едни снимки — разказа Джули. — А вие с Мат ще можете ли да дойдете?
Мередит вдигна поглед и отправи безмълвен въпрос към съпруга си. Мат кимна.
— Разбира се.
Третата покана отпътува за дома на госпожа Оливия Хъбърт, където й беше доставена от възрастния иконом. Госпожа Хъбърт отвори плика, прочете съобщението и на устните й грейна ликуваща усмивка.
— Грейнджър, след три дни Мичъл ще се жени за Кейт Донован в Италия! Частният му самолет ще ни откара дотам!
— С нетърпение очаквам пътешествието, мадам — увери я Грейнджър.
— Познай кой ще лети с нас — размечта се Оливия, въздъхна и притисна писъмцето към гърдите си.
— Не мога да позная, мадам.
— Зак Бенедикт! — възкликна тя.
Четвъртата покана пристигна на следващата сутрин в дома на енорийския свещеник при църквата „Сейнт Майкъл“ в Чикаго. Отец Маки, младшият пастор, отвори вратата, разписа се и занесе писмото на отец Донован в кабинета му.
— Това току-що пристигна за вас, отче.
— Остави го на бюрото ми. Сега съм зает с бюджета за идния месец.
— Обещах на куриера, че ще ви го предам лично, и то незабавно.
— Е, щом е така… — Отец Донован остави молива и взе писмото. — Направи ли в неделната си проповед промените, които ти предложих? — запита той младия пастор, който бе изпратен да се труди в църквата под надзора му.
— Възприех няколко — отвърна Маки, докато наставникът му отваряше плика.
Отец Донован въздъхна.
— Ти си всеотдаен свещеник, Робърт, и пишеш отлични проповеди, но понякога си твърд там, където се налага да си мек. И обратното, огъваш се там, където трябва да си твърд. Това става ясно, когато те слушам да напътстваш енориашите, дошли при теб за съвет. Мисля, че с течение на времето ще се научиш и на гъвкавост, и на твърдост. Ще знаеш кога да му отпуснеш края от уважение към тежкия живот на енориашите, и кога да отстояваш безкомпромисно доктрината ни.