Докато поучаваше така младия свещеник, отец Донован измъкна лист хартия с инициалите му в горния ъгъл. След като прочете известието, той зяпна от възмущение и за малко не скочи от стола.
— Надявам се, че новините не са лоши?
— Това се казва нахалство! — възмути се отец Донован, когато възвърна дар слово. — Мичъл Уайът очевидно е отвел племенницата ми и сина й Дани в Италия и сега ме вика вдругиден да проведа сватбената церемония в едно селце до Флоренция! Този тип има голямо… самочувствие.
Той грабна телефона и набра оператора.
— Бих искал незабавно да се свържа с Рим, Италия — каза и прочете номера в долния край на листа. — Скъпо ли ще струва?
— Отлично — отмъстително отвърна, когато операторът назова някаква чудовищна тарифа за минута. — Разговорът е за сметка на получателя. Нима?… Казвате, че за сметка на получателя струва още повече? Отлично!
— Какво е това? — попита Мичъл, когато Кейт започна да разопакова пратката, доставена й по пощата.
— Не знам, но е от Грей Елиът.
— Внимавай, вероятно е пълно с бръмбари.
— Сватбен подарък — обяви Кейт, щом прочете картичката.
— Трябва да се обадим на група за обезвреждане на взривове.
Без да му обръща внимание, Кейт вдигна капака на кутията и отви хартията. Отвътре се показа красив стар албум за снимки. Тя внимателно повдигна корицата и се обърна към Мичъл с блеснал поглед. В албума имаше фотоувеличения на някои снимки, направени от Макнийл и Чилдрис.
Първата снимка беше с Кейт и Мичъл на хотелския балкон в Сейнт Мартен. Двамата бяха застанали един до друг и се усмихваха.
— Господин Уайът? — Секретарката влезе в дневната и премина на английски от уважение към Кейт. — Търсят ви по телефона. Това е разговорът за ваша сметка, който очаквате на личната си линия — обясни тя. — Човекът е… разстроен.
Мичъл махна ръката си от раменете на Кейт.
— Това трябва да е чичо ти — каза той, изправи се и седна на удобния тапициран стол пред прозореца с изглед към площад „Навона“. Загледан в една от любимите си гледки, Мичъл вдигна слушалката.
— Добро утро, отче. Да разбирам ли, че сте получили писмото ми?
Отец Донован погледна към младия пастор, когото се опитваше да назидава, и сърдито изрече.
— Мичъл, ти сериозно ли мислиш, че ще свържа Кейт в свещен брачен съюз до края на живота й с човек, който няма да й позволи да се сдобие с деца?
— Обещах на Кейт, че ще имаме деца колкото и когато тя поиска.
Отец Донован кимна насърчително на Маки и вместо да се задоволи с пределно ясното изявление на Мичъл, настоя за допълнителни гаранции:
— И обещаваш, че по никакъв начин няма да й пречиш в това отношение?
— Не само, че няма да й преча, ами с най-голямо удоволствие ще й помогна.
— Ако си целял да ме шокираш с похотливата си провокация, не си познал.
При тези думи Маки се размърда притеснено на стола, но отец Донован се усмихна, махна с ръка при явната загриженост на младежа, и се впусна в следващото си телефонно сражение:
— Католик ли си?… Да, щом си кръстен в католическа църква, това означава, че си католик… Венчавал ли си се преди по католическия обред?… Е, щом от петнайсет години не си стъпвал в църква, вероятно можем да предположим, че не си се венчавал по католическия обред. Но тъй като все пак подобен въпрос е твърде важен, за да правя предположения, изисквам отговор.
Отец Донован повтори троснатото „не“ заради Маки и се хвърли в същинската битка. Но първо изрече една похвала, за да размекне противника си:
— В такъв случай, Мичъл, не виждам непреодолими пречки да водя брачната ви церемония с Кейт. Доколкото разбирам от бележката ти, вече си се уговорил с местния свещеник. Той желае ли да ме допусне до участие?
Отец Донован кимна на Маки, за да му покаже, че отговорът на последното е бил „да“.
— Е, много добре тогава — доволно продължи той и хитро добави: — Щом не си припарвал до свещеник в последните петнайсет години, значи ти е време за изповед. Разбира се, ти желаеш да се погрижиш за този проблем преди обреда…
Той спря, защото Мичъл го пресече с кратък, гневен въпрос. После свещеникът се постара да заговори с тон, издаващ разбиране и търпение — привършващо търпение:
— Не, Мичъл, уверявам те, че не се шегувам. Когато двамата с Кейт застанете пред мен в Божия дом, готови да изречете свещените клетви на брака, искам душите ви да са чисти и сияйни като на младенци. Което ще рече, че и двамата трябва да сте изповядани. Това не е молба, а заповед.