Частта от църквата, където седяха гостите с покани, беше заета от много специални за Кейт и Мичъл хора, в това число и семейство Калиорозо. Точно такава сватба в тесен кръг искаха младоженците.
Вчера, както си му е редът, Мичъл беше отишъл при падре Лоренцо да се изповяда. Излезе от църквата със замислено изражение и се присъедини към Кейт, която го чакаше на една пейка на селския площад.
— Как мина? — подразни го тя и го хвана под ръка.
— Всъщност — отвърна Мичъл — имам чувството, че падре Лоренцо остана разочарован от липсата ми на въображение. Но като се има предвид колко Аве Марии имам за казване, може би съм го впечатлил със силната си памет.
— Колко молитви ти наложи за покаяние?
— Ако започна незабавно, може би имам шанс да свърша навреме за сватбата.
Кейт избухна в смях.
Сега, докато стоеше пред олтара с усмихнатия Мичъл и двамата свещеници, тя се почувства благословена. Изрече обетите си гордо и ясно. Мичъл изрече своите по същия начин и под одобрителния поглед ни отец Донован ги повтори на италиански заради семейство Калиорозо. Към края на церемонията обаче, когато бе попитан дали ще я обича и уважава, той сякаш се поколеба.
Вместо да отговори: „Si, lo voglio“, Мичъл отвърна: „Con ogni respiro che prendo.“
За един кратък момент отец Донован се зачуди дали отговорът му не е уклончив, но падре Лоренцо изглеждаше толкова щастлив, че тревогите го напуснаха.
На приема след церемонията той го намери да си бъбри с американските гости, тъй като, освен италиански Лоренцо чудесно говореше английски.
— Падре Лоренцо, ще ми преведете ли какво каза Мичъл, когато го попитахте дали ще обича и уважава Кейт?
Очевидно на американците също им беше любопитно.
— Когато попитах Мичъл дали обещава да обича и уважава Кейт, Мичъл не отвърна със стандартното „Да“, а изрече: „С всеки мой дъх“.
Всички жени се просълзиха, но Кейт още пред олтара знаеше какво е казал Мичъл.
Защото тези думи бяха гравирани на сватбения й пръстен.