— Да не говорим, че тази вечер, освен всичко друго той злоупотребява и със съчувствието на хората! — възмутено възкликна Оливия, когато паркираха пред къщата.
Грейнджър предпочете да замълчи, за да спести сили за тежката задача да заобиколи ролса и да й помогне да слезе. Беше прегърбен от възрастта, артритът беше изкривил гръбнака и коленете му, изпод шофьорската фуражка стърчеше кичур оредяла бяла коса, униформената куртка му стоеше като на закачалка. Отвори вратата и помогна на Оливия да слезе.
— Ще трябва да дадем куртката ти на шивач, за да я стесни — отбеляза тя и се пресегна за бастуна си. — Вече ти е широчка.
— Съжалявам, госпожо.
Тя стисна бастуна, другата си ръка вкопчи в ръкава на куртката му и той я отведе до осветеното преддверие на къщата, където икономът на Сесил посрещаше гостите.
— Трябва да се храниш повече, Грейнджър. Днес дрехите са по-скъпи и от колите, които купувахме навремето.
— Добре, госпожо. — Той й помогна да изкачи трите каменни стъпала към входната врата и попита: — Как да разбера кога ще пожелаете да ви взема?
Оливия настръхна и гневно просъска:
— Да не си посмял да мръднеш колата! Няма да угаждаме на капризите на един жалък самонадеян човек. Паркирай ето там, под навеса.
Икономът на Сесил я чу, понечи да й помогне да свали палтото си и заяви с леден тон:
— Колата ви трябва да чака пред портала, не под навеса. Моля, наредете на шофьора си да…
— Как не! — избухна тя, пъхна бастуна в ръцете му и взе сама да си сваля палтото, макар и с цената на големи усилия. — Грейнджър — извика шофьора си.
Той тъкмо беше прекрачил първото стъпало и веднага се обърна, повдигайки въпросително побелелите си вежди:
— Ако някой ти досажда, че си паркирал под навеса, направо го мачкай с колата! — После се обърна и смразяващо погледна иконома: — Под навеса стои черна спортна лимузина с чуждестранен номер — отбеляза. — Чия е?
— На господин Мичъл Уайът — отвърна икономът.
— Естествено! — засия Оливия, запрати палтото си към иконома и грабна бастуна си от ръката му. — Той също няма да търпи да му налагат прищевките на един жалък самовластник — заяви гордо. После, подпирайки се тежко на бастуна, прекоси фоайето и бавно тръгна към дневната, откъдето се чуваха гласовете на множество хора.
Икономът се провикна:
— Господин Сесил каза да го изчакате в кабинета му.
Въпреки гнева Оливия тутакси се скова при мисълта, че ще трябва насаме да дава обяснения пред своя ужасяващ брат. Той проявяваше непонятна агресивност даже и когато нямаше никакъв конфликт. Ето защо продължи наляво към дневната, вместо да тръгне към кабинета му. Спря на прага и огледа всички присъстващи с надеждата да открие своя съмишленик — стройният чернокос мъж, който също бе пренебрегнал заповедта на Сесил, паркирайки колата си под навеса.
Не видя Мичъл нито там, нито в трапезарията, където много гости се наслаждаваха на щедро угощение. И тъкмо тръгна да излиза, когато Сесил, заобиколен от шумна компания, вдигна глава и я забеляза. Прониза я със студен поглед и намръщено кимна към кабинета си. Оливия се престори, че не забелязва повелителния жест, но все пак се подчини.
Кабинетът се намираше в дъното на коридора от другата страна на стълбището. По време на шумни тържества вратата, облицована със звукоизолираща материя, обикновено беше затворена, за да не привлича гостите към „покоите“ на домакина, но тази вечер бе открехната и от помещението се процеждаше мека светлина. Оливия хвана дръжката, спря за момент, за да си поеме въздух, после изправи рамене, вирна глава… и се вцепени от онова, което видя през открехнатата врата.
Мичъл държеше в прегръдката си Каролин, съпругата на Уилям — тя беше отпуснала глава върху гърдите му, в ръката си стискаше кърпичка.
— Не издържам повече — изплака и вдигна очи към него.
— Нямаме друг избор — отвърна той с равен глас, но тонът му издаваше съчувствие.
Първоначалният шок на Оливия отстъпи място на състрадание. Горката Каролин, беше заприличала на безпризорно дете — беше станала само кожа и кости, страните й бяха хлътнали. Нормално бе да потърси мъж от фамилията, който да й даде утеха и подкрепа, но нейният развратен баща се скиташе из Европа на сватбено пътешествие с петата си съпруга, а от Сесил нямаше да получи друго, освен поредното безкрайно дълго и досадно наставление за потребността да бъдеш силен в моменти на изпитание. Синът на Каролин беше на четиринайсет и се нуждаеше от грижите и подкрепата й, ето защо пред него тя се стараеше да се показва твърда и непоколебима, макар че нея самата нямаше кой да я подкрепи… освен Мичъл.