— И после?
— После баща ми взе, че покани учителката по балет провежда часовете си в ресторанта. Господи, какво забавление беше да го наблюдава човек как полагаше усилия да пази спокойствие и да не се мръщи, докато трийсет балеринки с къси полички всяка седмица по два пъти правеха пируети в трапезарията на ресторанта му, а до тях една стокилограмова учителка не спираше да дрънчи на остарялото му пиано.
Кейт се замисли с усмивка на лицето… спомни си рождените си дни и тържествата, които баща й организираше в ресторанта. Погледът й се върна към Мичъл и, за да не го кара да чака, тя сподели с него:
— Всяка година ме „изненадваше“ с голямо тържество в ресторанта, на което канеше всичките ми съученици. Украсяваше с балони и подготвяше красива торта — задължително шоколадова и с розова глазура като за момиче. По цели седмици преди това все опитваше някак да ми внуши, че няма да има възможност да организира подобно тържество. Казваше ми, ту, че бил принуден да даде под наем помещението за друг тържество, защото ни трябват пари, ту, че се налага, да замине някъде в същия ден. Просто искаше да ме изненада, когато се върна от училище и заваря всички в ресторанта.
— И успяваше ли да те изненада?
Кейт поклати глава:
— Никога. Не можех да не забележа огромния съд с розова глазура, който докарваха в кухнята ден преди това, или пък кутиите с шоколадов сладолед във фризера, нямаше как да не ми направят впечатление двеста балона и хелиева помпа в задната стая. Освен това той поръчваше на един-двама от моите съученици да поканят останалите, а те, естествено, не пропускаха да ми кажат за това.
— Нищо чудно тогава, че никога не е успял да те изненада — отбеляза той с усмивка.
Кейт понечи да отвърне с усмивка, но внезапно стана сериозна:
— Всъщност веднъж успя — на четиринайсетия ми рожден ден.
— И как го постигна.
— Като ми каза, че е решил да не организира тържества за мен. — Кейт предпочиташе да забрави за онзи печален рожден ден, затова се върна на въпроса му за евентуалната продажба на ресторанта. — Но даже и да реша да го продам, той трябва да работи, така че в момента нямам друг избор — длъжна съм да движа нещата… доколкото мога.
За нейна голяма изненада той не започна да я успокоява и да й обяснява, че е способна да се справи, а я прегърна през раменете. Кейт се притисна в него, защото й се искаше ласките му да прогонят страховете й.
— Съжалявам за смъртта на баща ти — каза той след кратка пауза. — Сега разбирам защо вчера, когато бяхме в ресторанта, ти носеше книга със съвети за преодоляване на скръбта.
Кейт се сепна и го погледна:
— Явно си доста наблюдателен?
— Ами да, особено когато съм съсредоточил в нещо цялото си внимание. Или най-вече — в някого — добави той и многозначително спря поглед върху устните й.
Кейт виждаше, че той нарочно се шегува, защото му се искаше да отклони мислите й в друга посока и да я развесели, ето защо се усмихна и реши да подкрепи намерението му.
— Вчера обект на вниманието ти бях не аз, а собствената ти риза.
— Аз притежавам една особена дарба — мога да наблюдавам съсредоточено по две неща наведнъж.
— Същата дарба имам и аз и тъкмо затова в момента ми прави впечатление, че вече сме пристигнали и таксито е спряло, а шофьорът чака да слезем.
Шестнайсета глава
Ветеринарният кабинет беше в розова къщичка с дъсчени стени и по всичко личеше, че за чакалня служеше дневната стая на доктора. Това беше ветеринарят, чийто номер Мичъл беше открил същата сутрин в телефонния указател, и при все че си бяха запазили час, наложи се да чакат близо четирийсет и пет минути — през това време Кейт попълни всички данни за кучето, а Макс подуши всяко ъгълче на помещението и не пропусна нито сърдитата котка, нито срамежливия пудел, нито клетката с вцепененото от ужас жълто канарче, които преди него се бяха озовали там със своите стопани.
Накрая ветеринарят излезе и извика:
— Мери Донован.
Кейт остави чантата си на стола до Мичъл, за да бъдат свободни и двете й ръце, докато е в кабинети заедно с Макс.
Мичъл я проследи с поглед как тя влезе през вратата, после взе да прегледа един туристически наръчник на холандски език, защото не видя нищо друго в чакалнята. Малко след това мобилният телефон на Кейт зазвъня.
След няколко минути някой позвъни пак.