— Не, естествено, че не! Как ти хрумна подобно нещо?
— Ами, ти казваш, че сте заедно от години, от него току-що чух, че не живеете заедно. На колко родини е?
— На трийсет и три. Ти защо смяташ, че… — Кейт се извъртя към него. — На теб да не ти е хрумнало, че съм… — поколеба се за момент, после се постара да намери възможно най-безобидната дума в случая — някаква държанка?
— Не съм разсъждавал конкретно за нищо, но това е първото, което помислих въз основа на личния ми опит в подобни ситуации.
— А ти голям опит ли имаш с „подобни“ ситуации?
Той се изтегна на седалката, после я погледна и заяви направо:
— Да!
После веднага смени темата, за да избави Кейт от шока.
— Защо ветеринарят те нарече „Мери“?
— Защото в листовката написах пълното си име — Мери Катерин. Като бях малка, всички ме наричаха Мери Кейт, чак докато станах тийнейджърка. Баща ми винаги се обръщаше към мен така.
— Мери Кейт — повтори той смръщено. — Много точно. Даже идеално за скромна ирландска девойка.
Неговият тон я стресна и тя каза:
— Никога не съм била скромна. Дори напротив, бях много палаво дете.
— Чудесно — беше краткият му отговор.
Кейт обърна глава и се загледа в планинските склонове, размишлявайки върху промяната в поведението му. Нещо през последните минути го беше обезпокоило, но тя не знаеше причината.
Седемнайсета глава
След няколко минути Кейт се обърна към него и видя, че той се взира в нея, замислено сбърчил чело. Тя прекъсна мълчанието с първото, което й дойде наум:
— През този сезон на годината времето тук действително е прекрасно.
— Да, така е.
— Притеснявах се днес да не завали, но не виждам нито един облак.
— Действително ще бъде странно, ако завали от ясно небе — отбеляза той, леко развеселен, и Кейт изпита огромно облекчение.
Мичъл отмести поглед от зелените очи й към сочните й устни, но веднага обърна глава, за да възпре неудържимото желание да я целуне. Досега нямаше скрупули относно жените, но ето че най-неочаквано съвестта му се пробуди при вида на истинския образ на Мери Кейт Донован, който се откри пред него в този момент. В таксито на път към ветеринаря той чу разказа за баща й, за живота й с него. И в думите й ясно пролича — забеляза го дори той, човекът, за когото семейната обич беше нещо непознато — колко много обича баща си и скърби за него. Освен това разбра с какъв ужас я изпълва мисълта, че е изправена пред задачата да управлява ресторанта в Чикаго. А пък липсващият приятел се оказа не такъв, какъвто си го представяше — богат, застаряващ развратник, който държи Кейт за своя играчка, — ами негов връстник, който не просто обичаше Кейт, но искаше да се ожени за нея. И явно този човек я беше довел в суперлуксозен хотел на пищен тропически остров, защото Кейт имаше нужда да се съвземе. Но е бил принуден да се върне в Чикаго и да остави в тази изкусителна среда красивата, наскърбена и объркана Кейт, за която изневярата беше чуждо понятие, но в своето безкрайно обезсърчение от самотата и мъката тя беше склонна в този момент да се впусне в авантюра с Мичъл.
Ще мине седмица, ще мине месец, ще съжали, че е приела да легне с него, ще се наложи да се бори с чувство за вина. А беше безкрайно добра: въпреки своите проблеми и мъката си тя реши да вземе едно безстопанствено псе, за да го подслони в дома си и да спаси живота му. Накрая ще започне да се измъчва, че е постъпила така предателски, така „жестоко“ спрямо своя приятел.
Съвестта му подсказваше, че ако действително я харесва толкова много, трябва да й спести всички тези последствия и да каже на шофьора да обърне обратно към Филипсбърг. Кейт заслужаваше по-добър приятел от него. Той не мислеше да се задържа в Чикаго повече от седмица. В някои светски хроники вече бяха отбелязали за неговата поява на рождения ден на Сесил и ако останеше в Чикаго, все някой щеше да започне да се рови в живота му и да го превърне в привлекателен обект на клюки в средите на противни за него хора, на които не желаеше да разкрива факти от своя мизерен живот. Освен всичко останало не желаеше да споделя за родството си с прочутите Уайът, но не би могъл да скрие това в родния град на Кейт.
Един глас обаче упорито му казваше, че Кейт не е малко момиче и няма нужда друг да преценява вместо нея как да постъпва и кое е най-доброто за нея. Пък и освен всичко това една страстна любовна нощ щеше за известно време да й осигури утеха. Разгневената съвест на Мичъл веднага го сряза, че последното не е плод на разсъждение, а на чиста похот.
Точно в този момент таксиметровият шофьор се обърна и се поинтересува: