Когато Мичъл приключи с регистрацията и тръгна към нея, на пътя му застана директорът на хотела.
— Радвам се, че успях да ви осигуря апартамента, който пожелахте, господин Уайът — отбеляза директорът и тръгна да се ръкува с Мичъл. — Наложи се малко повече дипломатичност, но пък другите кандидати останаха удовлетворени от офертата.
Кейт видя как, преди да се ръкува с директора, Мичъл бръкна в джоба си, и тя неволно се запита каква беше сумата, която отпътува в друга посока при това ръкостискане. После се зачуди за каква „оферта“ ставаше дума и кои ли бяха „другите кандидати“.
— Дидерик вече е горе и ви чака — продължи директорът. — Той се е погрижил за всички ваши желания.
Кейт си каза колко хубаво би било, ако едно от тези желания включва дрехи и бански костюм. И веднага след това сведе поглед, за да не се разсмее от пълната нелепост на тази своя мисъл. В следващия момент Мичъл застана пред нея.
— Готова ли си? — попита той.
Кейт вдигна бавно глава и погледът й се спря на лицето със слънчев загар и пронизителни сини очи.
— За какви твои желания се е погрижил Дидерик?
Изражението му се смекчи:
— Дано е поръчал обяд.
Осемнайсета глава
Подбраният по вкуса на Мичъл апартамент беше на последния етаж, в дъното на коридора. Двукрилата врата беше леко открехната, а на стената се виждаше дискретна табелка с надпис „Президентски апартамент“.
Мичъл разтвори широко вратата и й направи път към просторното преддверие. Тя влезе, премина вляво и дъхът й секна. Стените на апартамента бяха остъклени и през тях се разкриваше невероятна гледка към островите. Мокетът беше в морскосиньо, мебелите — в бяло, в големите вази бяха натопени екзотични тропически цветя.
Непосредствено до фоайето беше поставена голяма маса с шест стола. Точно по средата на апартамента беше разположено огромно легло, покрито с пухкава бяла кувертюра и с множество възглавници. Човек можеше да се наслаждава на Карибите, излегнат върху това легло. На тавана беше вградено осветително каре, което беше с формата на леглото и изпращаше нежна светлина. А светлината беше така регулирана, че партньорите в леглото да имат поглед един към друг… Кейт едва откъсна очи от леглото и пристъпи напред.
От другата страна на леглото, непосредствено пред остъклена стена бяха подредени в полукръг — така че от всяко място да се вижда приказната гледка — бели канапета и столове с пухкави възглавници.
— Останах без дъх! — възкликна Кейт.
— Радвам се, че ти харесва — отвърна Мичъл и тръгна към дъното на апартамента, откъдето се излизаше на голяма оградена тераса. Под морскосиния слънчев чадър стоеше мъж, вероятно въпросният Дидерик, и наливаше вино в чашите върху масата.
— Докато ти разглеждаш, аз ще проверя дали Дидерик е сложил масата.
— Явно си поизгладнял — пошегува се тя.
Той се извърна и Кейт установи, че от широката му усмивка и от пронизващия му поглед струи гореща страст:
— На мен никога не ми липсва апетит, Кейт.
Недвусмисленият подтекст на думите му предизвика остра тръпка в тялото й. В таксито той беше умислен и тя реши, че едва ли ще я заведе в леглото. Но последната му реплика й прозвуча така, сякаш беше намислил вечерята да им бъде поднесена направо в леглото, за да не губят време. Кейт се сепна и пое бавно след него.
До вратата на терасата имаше барплот за напитки с четири столчета. Вдясно от него се виждаше сводест вход към баня с красива стенна мозайка, която изобразяваше пейзаж от острова. В центъра на помещението, под стъклен купол, през който проникваше слънчева светлина, се виждаха четири стъпала към огромна вана, облицована с мозаечни плочки и оградена с колони. От трите страни имаше по една огромна стъклена кабина, всяка, от които с душове с различна височина, и цяла стена от кранчета.
Кейт остави чантата си на тоалетния плот, опасващ две от стените, и отиде в тоалетната. Докато си подсушаваше ръцете, тя се загледа в чантата си и в главата й нахлуха мисли за Ивън и за телефонните му съобщения.
Знаеше, че той я обича, но никога не си беше представяла, че е готов на всичко, за да я задържи — дотам, че дори да й предложи брак по телефона… нещо повече — по гласовата поща! Беше трогната от такава нетипична за него спонтанна постъпка. Допреди това той се чувстваше добре, че тя не желае да говорят за брак, и Кейт го тълкуваше като проява на вътрешно удовлетворение от съществуващото положение: имаше си добра работа, имаше самочувствието на мъж с красива приятелка, имаше си и игрите на голф. Но явно заключенията й бяха погрешни. Той, изглежда, беше приел да не говорят за мечтания от него брак, защото искаше да не се налага, а да изчака тя да изпита желание за това.