Какво благородство, каква нежност и всеотдайност от негова страна…
Кейт тръсна глава, взе чантата си и отиде в централната стая. Сложи я върху едно от столчетата в края на барчето и пое към вратата на балкона, но в следващия момент спря и се обърна. Имаше три съобщения на гласовата поща, когато проверяваше обажданията, но изслуша само две. Третото сигурно беше от Луис от ресторанта. Значи трябваше задължително да изслуша и него. Изправена с гръб към балкона, тя бръкна в чантата, извади телефона и го включи.
Ако съобщението беше от Ивън, нямаше да има сили да го изслуша. Не и в този момент. Не и минути след като беше записала името си в хотел заедно с чужд мъж, когото почти не познаваше и към когото изпитваше такова неистово привличане, че още не можеше да осъзнае какво става. Знаеше единствено, че искаше отново да изпита парещата тръпка от целувката на Мичъл, неописуемата радост да се чувства притисната към тялото му, чудното усещане за неудържимо привличане дори само след поглед към него или след произнесена от него дума.
И все пак нямаше да отрече, че познаваше този човек само от един ден, и затова всичките й разсъждения и желания изглеждаха крайно неразумни. Абсолютни лекомислени. Направо безразсъдни.
От тази напрегната обърканост усети леко схващане Кейт се притесни, че сигурно пак ще я заболи главата, въпреки че взимаше лекарства, и се протегна да разтрие врата си, после свали ластика от косата си и я разпусна.
Мичъл гледаше от балкона как гъстите червени къдрици на Кейт се разляха като водопад над раменете й и престана да чува думите на сервитьора. По всичко личеше, че тя се измъчва от нещо, но после видя как тръсна решително глава и пое право към него. Той вдигна чашата към устните си, за да прикрие възхитената си усмивка, и се загледа в нея, докато тя излизаше на балкона… американска красавица с бяла тениска и джинси, които й придаваха непринуден финес… това вярващо ирландско момиче с възвишени ценности и невероятна доброта и със заможен годеник — човек интелектуалец и неин съгражданин.
Мичъл нямаше право да опорочава всичко това и да я вкара в леглото си.
Тя излезе на балкона и тръгна към него — усмихната, невероятно сексапилна, с изкусителни устни, родени за страстни целувки, с дълги, извити мигли над зелените очи и грациозно тяло, което го изпълваше с изгарящо желание.
Мичъл си каза, че ще добие пълно право да легне с нея, ако има доблестта да бъде откровен още от самото начало и да не й създава илюзии и напразни надежди.
Подаде й чаша бяло вино.
— Дидерик ми разказа за предишните наематели на този апартамент.
Изражението му подсказа на Кейт, че това е абсолютно формална реплика, с която той любезно се опитваше да запълни мълчанието, докато икономът е при тях.
Дидерик беше на малко повече от четирийсет — с плешива глава и добре поддържани мустаци — и явно се беше подготвил добре за предварително поръчаната вечеря. Беше подредил на масата множество таблички с плодове и сирена, огромна салата от пресни зеленчуци, широка чиния с миниатюрни сандвичи, супник с две специални купи за супа и в момента подреждаше лимонови резенчета и стръкчета магданоз върху поднос със скариди. В началото говореше с Мичъл на холандски, но щом го чу, че с Кейт общува на английски, веднага мина на същия език.
— Предишните наематели пристигнаха тук преди три дни — младоженци, които дойдоха в нашия хотел за четири дни, но не бяха пътували много преди това — обясни Дидерик. — Първия ден се разходили до някакви пазари от другата страна на острова и там яли лошокачествена храна. На сутринта се чувстваха толкова зле, че лекарят им постави диагноза хранително отравяне, и после им се наложи да не стават от леглото почти през цялото време.
Кейт си спомни краткия разговор във фоайето, когато директорът на хотела спря Мичъл, и се обърна с укорителен поглед към него, но въпроса си зададе на Дидерик:
— И къде са сега младоженците?
— Отвлякох ги и ги хвърлих от една скала — отвърна Мичъл.
— В друг апартамент — отговори Дидерик, — за който господин Уайът беше така любезен да плати. Младоженецът и без друго се чувстваше смутен от цената на този апартамент, а това им разваляше удоволствието от престоя. — Той погледна със задоволство украсата на скаридите и се обърна към Кейт: — Преди да си тръгна, ще разопаковам багажа ви. Искате ли да изгладя нещо?