Малко след полунощ приключиха със залаганията и се отделиха в едно уютно барче на първия етаж, където имаше малък оркестър и певец. Намериха празна маса и Кейт се загледа как Мичъл седна, разкопча сакото си и се отпусна доволно на стола. Почувства се пленена от тази гледка на красив, самоуверен мъж, удобно отпуснат в скъпо частно казино. Побърза да прикрие възхищението си, подпря се на масата и се загледа в него.
Изглежда му се стори, че сервитьорът се бави, защото той повдигна леко глава и хвърли поглед встрани с едва забележимо смръщване. От две различни страни моментално се втурнаха като изневиделица двама сервитьори и едва не се сблъскаха един в друг в желанието си да го обслужат, а Кейт насмалко не избухна в смях. В ресторанта на баща си беше виждала всевъзможни сигнали за повикване на сервитьори — и безобразно груби, и възможно най-префинени, но в този момент призна пред себе си, че Мичъл надминаваше всички и по „стил“, и по „ефект“.
— Да поръчам по един коняк? — беше неговото предложение, докато сервитьорът стоеше и чакаше.
— Чудесно — отвърна тя, макар да знаеше, че ще изпие не повече от глътка. Все така развеселена от мислите си, се загледа към певеца, а по устните й затрептя усмивка.
След като поръча питиетата, Мичъл погледна към нея, но не схвана добре усмивката й:
— Явно тази песен ти харесва?
Кейт кимна.
— С какво те развълнува?
Трудно й беше да обясни какво точно изпитваше в момента, затова откровено отговори:
— Веднъж, когато дойдоха в Чикаго, Майкъл Бюбли и неговият дядо случайно влязоха да вечерят в нашия ресторант, а тогава аз бях на тринайсет. Дядо му се похвали на баща ми, и то с голяма гордост, че в Канада Майкъл е започнал кариерата си на певец, а татко предложи той да направи в нашето заведение своя „дебют на американска сцена“. По това време Майкъл беше на шестнайсет, но баща ми останал толкова очарован от изпълнението му, че дори ме повика да сляза и да го послушам.
— И после? — поинтересува се той, защото му се стори, че тя леко се смути.
— Ами Майкъл изпя песента, която изпълняват в момента. Изпя я за мен.
— Може би трябва да ревнувам?
— Ами да — пошегува се Кейт с чаровна усмивка. — Лудо се влюбих в него още щом го видях. Скоро след това го слушах втори път, но вече в Карнеги Хол.
Почувства се глупаво, че му разказа още нещо от своя живот, макар че за Мичъл не знаеше нищо, впери поглед в масата и забеляза, че на сантиметър от нейната стоеше неговата ръка. Тя се вторачи с възхищение в тази голяма мъжка длан с издължени пръсти. После се ядоса на своята глупава наивност и отмести очи.
С леко наведена глава, Мичъл също като нея се взираше в ръцете им. После вдигна бавно своята длан и покри нейната.
Пареща тръпка премина по цялото й тяло. Преглъщайки, тя го погледна, за да види реакцията му. Ръката му още по-силно стисна нейната.
Двайсет и първа глава
Кейт се взираше в океана, търсейки с поглед Мичъл, машинално изтърси пясъка, полепнал по краката й, после протегна ръка към хавлията, която бяха донесли от стаята. Нощта беше топла, но тя трепереше като лист от страх.
След като излязоха от казиното, Мичъл й беше предложил да оползотвори печалбата си и да отидат в Махо Бей, защото там имаше бутици за висша мода, които по цяла нощ бяха отворени за многобройните посетители в нощните клубове и казината. Кейт му каза, че предпочита да се върнат в хотела, за да си вземат бански и да поплуват. Тя си представяше едно идилично освежаване, но когато предложи да излязат от водата, Мичъл каза, че ще поплува още малко.
Щом го видя как мощно пое напред, Кейт веднага си даде сметка, че при Мичъл да поплуваш малко за спорт означава да се понесеш бясно напред като преследван от дяволи. Отначало тя го гледаше с възхищение, но когато го загуби от погледа си, взе да се притеснява.
Като се стараеше да не я обзема паника. Кейт не отделяше поглед от водната повърхност, която лъщеше на лунната светлина. Взе хавлията, облече я, завърза колана и се отпусна в един шезлонг.
Успя все пак да се пребори със страховете си за Мичъл, сви колене към гърдите си и обви ръце около тях. Вдигна глава и се загледа в блещукащите звезди по черното сатенено небе, а все по-осезателно започна да й се струва, че близо до нея стои баща й. Това усещане я обгръщаше с топлина, подобно на някаква прегръдка — завладяваща небесна прегръдка. Кейт се развълнува и по лицето й потекоха сълзи.
Изтри ги с длан и пак се загледа в морето, за да открие Мичъл. Той плуваше право към нея.