— Явно е бил прекрасен човек, а ти имаш щастлива съдба.
Мичъл кимна, но предпочете да не споменава колко пъти след седемнайсетата му година съпругата на Ставрос беше правила опити да го прелъсти. Премълча и за „прекрасните“ преживявания, които беше имал на времето в домовете на богатите си съученици — там, където го посрещнаха изискани, гостоприемни родители и където отиваше за празниците по покана на техните синове. И те като всички останали му задаваха онези омразни въпроси за произхода му, за семейството му, когато научаваха, че е захвърлен изцяло на произвол на съдбата, почти винаги го приемаха като използвач, който търси начини да се вмъкне в живота на синовете им с користни цели.
Някои от тях решиха дори да се обърнат към директора и да се оплачат, че синовете им имат за съученик момче с неизяснен произход. Оттам им отговориха, че Мичъл е „пълен отличник“ и „талантлив спортист“, който получава специална подкрепа от известна американска фондация. Тези факти той научи от синовете на възмутените родители.
Спомни си как през годините в пансиона родители на съучениците му безброй пъти го бяха питали дали има някаква родствена връзка с „чикагските“ Уайът. По ирония на съдбата тогава му се налагаше да отговаря само с „не“. Ето защо сега му бе толкова трудно да признае, че всъщност отговорът е „да“.
Двайсет и втора глава
Отпусната в прегръдката на Мичъл, Кейт наблюдаваше как мракът се стопява под лъчите на изгряващото слънце. След нощното къпане се върнаха в хотела, взеха душ и внезапно изпитаха вълчи глад. На таблата върху масичката още се виждаха остатъци от пиршеството с яйца на очи, поднесени върху парче шунка и залети с пикантен сос, и палачинки с ягодово сладко.
След това Мичъл я поведе към леглото. Нямаше я настойчивостта от предишната им интимна нощ. Този път той я облада бавно, чувствено и я поведе към кулминацията, като през цялото време шепнешком я напътваше и окуражаваше — думите му я възбуждаха не по-малко от онова, което правеше с нея. Още преди да свърши, Кейт се гърчеше в обятията му и задъхано повтаряше: „Още, още, още.“
След като последната конвулсия разтърси цялото й тяло, той ускори своя ритъм. Кейт машинално се изви като дъга, от гърлото й се изтръгна стон и тя се сля с него.
След време в спомените си за тази нощ може би щеше да се вижда като наивна ученичка, попаднала в ръцете на безкрайно опитен, но безразличен към нея учител, само че той неясно я прегърна, притисна лице до шията й, сякаш и за него тяхното сливане беше несравнимо преживяване.
И в този момент, докато се наслаждаваха на изгрева, тя пак усещаше прегръдката му — той беше обвил ръка през рамото й и с върха на палеца нежно поглаждаше кожата й. Бяха изнемощели, интервалите на мълчание постепенно се удължаваха, но небето продължаваше да поема светлина и тихата еуфория на Кейт се стопяваше пред зората на новия ден, а в душата й избуяваше тревога и започваше да я измъчва чувство за вина към Ивън.
След неговото обаждане тя го беше потърсила едва когато отиде да се преоблече за казиното, защото знаеше, че по това време Ивън е в клуба и играе тенис. Остави му съобщение и го увери, че приема отсъствието му спокойно и че се развлича, като разглежда околните острови, и че той не бива да изпитва нито безпокойство, нито угризения. Казаното от нея беше самата истина, но без да се добавя премълчаното, защото всичко се превръщаше в ужасно срамна лъжа. Но пък нямаше как да сложи край на връзката им по телефона, не и след всичките години с него, нито пък почти веднага след идеята му да заживеят семейно. От десетдневната им почивка оставаха само четири дни. Ако делото му се проточеше още ден-два, той сигурно щеше да прецени, че няма смисъл да пътува до Ангила.
Мичъл веднага долови промяната в настроението й и обърна глава към нея — жената, която го дари с умопобъркващо удоволствие, върховното удоволствие на целия му сексуален живот. Червените й къдри се разпиляваха по възглавницата, нежните й страни още пламтяха от страстното им сливане, но лицето й беше добило доста угрижен вид. Мичъл реши, че сигурно я измъчва мисълта за нейния приятел. За същото се беше замислил и той.
— Май нещо те мъчи?
Тя обърна поглед към него.
— Не, няма нищо. Не е свързано с теб — побърза да поясни. Миг след това го попита усмихната: — Бил ли си женен?