— Горкото палаво момиченце — шегуваше се той. — Да го залостят вкъщи цели два месеца.
— Не мислех да остана и два часа. Аз също бях ужасно сърдита, че така ми крещя и ме натика в стаята, след като малко преди това ми бяха направили шевовете. Повъртях се из стаята и само след няколко минути тръгнах бавно по стълбите, защото бях взела решение да отида при една моя приятелка и да остана извее време в тяхната къща. Точно когато вече пристъпвах на пръсти към задната врата, чух от кабинета му нещо, което ме закова на място.
— Какво?
— Чух силни ридания. Виждах отражението му в едно огледало точно срещу вратата на кабинета. Той бе закрил лицето си с ръце и плачеше. Никога не ми беше минавало през ум, че този невероятно здрав и корав човек може да се разплаче за нещо. Това беше най-съкрушителният момент в живота ми.
— И ти какво направи?
— Върнах се в стаята си и цели два месеца не излизах никъде. От този ден нататък никога повече не съм бягала от часовете, нито съм му създавала проблеми… имам предвид сериозни.
Мичъл се замисли над разказа й, но не успяваше да си представи момичето през онези години, защото не познаваше друг човек с подобна история на живота.
— Никога не си казвала нищо за майка си — реши да отбележи той.
Тя го погледна с въпросително вдигнати вежди:
— Нито пък ти за твоята.
— Жива ли е? — не отстъпваше той.
— Няма да ти кажа, ако не чуя първо за твоята.
— Ще ми кажеш и още как.
— Със сила отговори не се получават.
— Със сила — не, само с два пръста — увери я той и бръкна с ръка под чаршафа.
— Само да си посмял… — предупреди Кейт и стисна краката си. Внезапно реши, че в никакъв случай не бива да го оставя така лесно да измъква отговорите й, докато той самият премълчава своите.
Пръстите му се плъзнаха между бедрата й.
— Разтвори крака, Кейт.
— Не. — Миг след това се усети, че е голяма глупост да се противи. Отпусна крака с тихо стенание, защото в същия момент почувства как пръстът му се плъзна дълбоко в нея. Тя се отпусна и се отдаде на прилива от топлина и наслада по цялата й плът.
— Може би искаш нещо да ми кажеш? — попита той, докато постепенно усилваше натиска и движеше пръсти.
— Още не — простена Кейт, обви раменете му с ръце и стисна клепачи. Той й доставяше наслада.
— Ами сега няма ли да ми кажеш нещо?
Тя се притискаше в него, сърцето й блъскаше като полудяло, ноктите й се забиваха в гърба му.
— Не — изстена тя.
Той се закова неподвижно.
— Ами сега?
Тя увисна безпомощна над убийствена пропаст и той го знаеше, желанието му беше да блокира неудържимата жар само миг преди връхната точка и да изчака така, докато не я принуди да отстъпи. Кой знае защо малко преди това тя се беше заблудила, че той е намислил да измъкне думите й, като й достави наслада, а се оказа обратното — като я лиши от наслада.
Тялото й стенеше да се предаде, душата й не се предаваше. Тя свали ръце от раменете му, свлече се върху възглавниците и погледна към него с измъчен поглед.
Той също я гледаше с присвити очи и с напълно безизразно лице. Но изведнъж най-неочаквано я пое с ръце и пръстите му се забързаха към изоставените малко преди това места, след което я изведе право до самия връх на насладата, този път, без да я лиши от нищо. Кейт се вкопчи в него. По-късно тя се отпусна на възглавницата, вдигна ръка, прокара я бавно по лицето му и нежно погали гъстата му коса.
— Майка ми живее в Кливланд — предаде се тя, но победата си той беше постигнал не според неговите, а според нейните правила.
В сърцето на Мичъл пламнаха непознати чувства. Това беше жената, родена за него, двамата бяха родени един за друг. Но след ден-два при нея щеше да дойде друг мъж — мъж, който беше заел повече място в живота й в сравнение с Мичъл…
Стори му се, че чува фанфарен зов и как вестителите гръмко произнасят името му, за да излезе на арената на осъдените и достойно да защити честта си пред ревящата тълпа — гладиатор без щит и меч, въоръжен само с тайните си и с крехките си надежди. Бе направил първата стъпка и вече вървеше към съдбата си — беззащитен, но без капка страх.
Кейт нежно милваше лицето му, зелените й очи сякаш го подканяха. Той се усмихна, обърна глава, целуна дланта й и прошепна: