— Доста ще трябва да се поизмъчиш, за да го отделиш от онази Донован.
— Подготвил съм план — каза Грей. — Скоро ще съм при вас. Гледайте само да не го изпускате от очи, а и ако решат да се разделят, няма защо да се занимавате с Кейт Донован. Аз ще се оправям с нея, нека само да пипна Уайът.
— Ще го държим под око — увери го Макнийл. — Още нещо, Мак.
— Кажи?
— Разполагаме и със свидетел, който е виждал Уайът да носи палто с копчета като онова, намерено в кладенеца.
Двайсет и четвърта глава
Мичъл беше в банята и тъкмо протягаше ръка към крема за бръснене, когато се разнесе звукът на нейния телефон. Той държеше разсеяно тубата, а с крайчеца на окото си наблюдаваше как Кейт влезе откъм терасата, взе телефона и погледна изписания върху екрана номер. За миг тя се поколеба и прехапа устни, после долепи до ухото си апарата и натисна бутона.
Шумът от течащата вода не му даваше възможност да чуе думите й, но я виждаше как стои като вкаменена, без да вдига глава, и машинално разтрива врата си, видът й издаваше, че е ужасно напрегната. Това ясно показваше, че адвокатът или се връща скоро, или беше бесен, че не е отговаряла на предишните му обаждания. Кейт прекъсна разговора почти след минута.
Адвокат обаче трудно би вместил гневната си тирада в такъв кратък интервал — значи не за това се бе обадил. В крайна сметка емоционалните излияния бяха големият специалитет на адвокатите, а в случая обаждането му не стигаше дори само да вземе тон за начало. Следователно оставаше другата възможност — нейният приятел, адвокатът, се обаждаше да каже, че се връща в Ангила, но щом разговорът приключи така бързо, значи Кейт явно не си направи труда да възрази. Стана му неприятно.
Когато влезе в банята, Кейт го видя изправен пред мивката със самобръсначка в ръка и препасан с кърпа. Тя се подпря на тоалетката и се загледа в огледалото как той довършва бръсненето. Цялото му лице беше покрито с пяна, виждаха се единствено черни вежди, изразителни сини очи с дълги ресници и фините очертания на устните му.
Той сложи самобръсначката под водната струя и я погледна в огледалото, а на устните му заигра усмивка, като видя заплененото изражение по лицето й, после веднага продължи да се бръсне. След всяко плъзване на бръснача пяната постепенно изчезваше и откриваше едрите скули на загорялото му лице.
Кейт стоеше загледана в него, но много скоро челото й се сбърчи от тревожните мисли, които я обзеха след обаждането на секретарката на Ивън. От нея научи, че в неделя двамата с Ивън работили до късно през нощта и накрая той успял да постигне приемливо извънсъдебно споразумение със защитата на ответната страна. После се опитвал да се обади на Кейт, за да й каже, че ще вземе самолета в 2.30 ч. през нощта и ще пристигне на острова в 12.35 ч. местно време. За съжаление непрекъснато се включвал телефонният секретар във вилата или гласовата поща на мобилния й телефон. Накрая се ядосал и се отказал, но не оставил съобщение, а поръчал на Патриша в понеделник сутринта да звъни на Кейт, докато я намери. „На твое място — посъветва я с шеговит тон Патриша — аз бих излязла да го посрещна още на вратата с мила усмивка и с чаша мартини. Той беше направо бесен, че цели два дни не те намери.“ „И още по-зле ще му стане — помисли си Кейт, — защото ще го посрещна на вратата с куфар в ръка.“
Мичъл забеляза в огледалото как изражението й се промени.
— Нещо май не ти е много весело — отбеляза безстрастно.
— Вече пътува насам.
— Значи има наистина за какво да не ти е весело.
— Ще трябва да отида във вилата, за да го посрещна и да му дам някакво обяснение. Чудя се как да постъпя и какво да му кажа…
— Да, не е весело, ами направо тъжно.
Смутена, дори обидена от безгрижните му отговори, от безразличното му отношение спрямо неприятностите, които я очакваха, Кейт отбеляза колебливо:
— Ти май имаш готови отговори за всичко. Няма ли и на мен да ми дадеш някой полезен съвет?
— Щом като вече пътува насам, положението е повече от ясно — заяви той, като изплакваше самобръсначката. — Вярвам, че по характер двамата с него сме джентълмени, което ще рече, че имаме ролята да изпълним точно определени задължения. А тъй като, надявам се, ти вече си взела решение да се разделиш с него и да бъдеш с мен, задължения имаш и ти.
Изненада се от странните му обяснения, от това „надявам се, ти вече си взела решение“, и се загледа замислено как движи бръснача над горната си устна, накрая попита: