Сесил замълча за миг, а Оливия изгледа изпод око Мичъл, за да види как ще реагира на тези грозни истини за родителите му, но изражението му бе невъзмутимо, сякаш слушаше някаква блудкава и безинтересна история. Беше готова да повярва в равнодушието му, но внезапно забеляза как младият човек стиска зъби, опитвайки се да запази самообладание.
Сесил, който не беше наблюдателен като нея, продължи:
— Да бъда ли откровен докрай?
— На всяка цена — отвърна внукът с иронична вежливост.
— Бях отвратен… бях погнусен от постъпката на твоите родители, но търпението ми се изчерпа, когато майка ти си позволи да наеме някакъв мизерен адвокат, за да измъкне пари от мен и да ме принуди да дам името Уайът на нейното копеле — тогава у мен се надигна унищожителна ненавист и бях готов на всичко, за да осуетя плановете й. Но това вече е минало. Надявам се да разбереш какво съм преживял.
— Абсолютно.
— И аз щях да проявя разбиране към майка ти, ако парите й трябваха за издръжката и възпитанието на сина й — добави Сесил, а Оливия се изненада, че Мичъл трепна и за пръв път прояви някаква изненада. — На нея обаче майчинското чувство й беше съвършено чуждо. Интересуваха я само парите и „богаташките среди“. Явно си представяше, че това е най-важното и за нейното дете.
Възрастният мъж се изправи. На Оливия й направи впечатление, че той се подпря на бюрото си, сякаш да прикрие изтощението си.
— Безхарактерен непочтен мъж и подла жалка уличница — такива бяха твоите родители. Ето защо не подозирах, че от теб може да излезе нещо свястно, но явно не съм бил прав. Ти, Мичъл, си живото доказателство, че във вените ти тече кръвта на истински Уайът. Обичах твоя брат Уилям, той беше добър баща и съпруг, но беше мекушав и си приличаше с Едуард по това, че нямаше големи цели в живота. Ти обаче си типичен представител на нашата фамилия. Захвърлих те, оставих те да се оправяш сам в живота, давах пари само за образованието ти. Ти обаче за кратко време превърна мизерните средства в истинско богатство. Този талант си го наследил от фамилията Уайът. Ти не израсна сред тях, но стана истински Уайът. — Сесил млъкна и напрегнато зачака отговора на младия мъж.
Но вместо да бъде поласкан, Мичъл иронично подхвърли:
— Това като комплимент ли трябва да го приемам?
Тонът му подразни Сесил и той се намръщи, но след миг студено се усмихна:
— Естествено, че не. Ние от фамилията Уайът не очакваме похвали. — Явно забеляза, че тези думи не направиха никакво впечатление на младия мъж, затова реши да опита по друг начин: — Именно защото си Уайът, ти ще ме разбереш, ще видиш колко тежко е за мен да призная, че тази моя фатална грешка, за която ти си плащал цял живот, тази глупост, която направих преди време, е била плод на моята безумна надменност. Не очаквам да ми простиш, защото никой Уайът не прощава така лесно, пък и на мен не ми останаха години да изкупвам стари грешки, вече съм на осемдесет. Освен това за един Уайът е немислимо да търси прошка. Ще поискам от теб само едно… — Старецът протегна трепереща длан. — Да си стиснем ръце.
Оливия гледаше просълзена, плаха усмивка трептеше върху нежните устни на Каролин, но Мичъл не подаде ръка, а процеди:
— Първо искам да знам за каква сделка става дума.
— Днес ставам на осемдесет. — Сесил отпусна ръка. Аз нося отговорност за Оливия, Каролин и малкия Били, но след смъртта ми няма да има кой да се грижи за тях. Сигурен съм, че Оливия вече изпитва симпатия към теб. Тя гледа на теб като на свой съюзник — само вие двамата сте решили, че моята забрана не заслужава внимание, и сте паркирали на алеята.
Мичъл изненадано се обърна към Оливия и тя си каза, че погледът му е някак заговорнически.
— Уилям също се привърза към теб още от първата ви среща, а той умееше да преценява хората. От Каролин и Били разбрах, че отделяш доста време за тях, откакто Уилям почти… откакто Уилям изчезна, и ти сигурно споделяш техните сърдечни чувства. — Старецът млъкна, но като видя, че Мичъл няма намерение да коментира думите му, продължи: — Така или иначе ти си мой внук и за мен, както и за близките ми, е важно дали ще поемеш задължението да се грижиш за тях, когато… когато си отида. Ако си съгласен, да си стиснем ръце.
Оливия се удиви колко ловко брат й успя да перифразира молбата си така, сякаш беше от нейно име и от името на Каролин, и се почувства безкрайно щастлива, когато този път Мичъл почти без колебание подаде ръка на дядо си.