В първия момент Кейт се вбеси, после се развесели от тези негови подозрения. Седна пред тоалетката и започна да разресва косата си.
— Ето значи, пак същият тон — взе да разсъждава гласно тя, сякаш говореше на себе си. — Не беше ли това… ами, да, точно така… гласът на един уж не особено ревнив мъж, който твърди, че ако случайно променя намеренията си, той ще се откаже с лекота от мен.
Мичъл замижа весело в израз на примирение, че признава нейната победа в словесния двубой, и продължи да се реши.
— Сега разбирам защо е плакал баща ти. — Това обаче си беше чиста лъжа, защото никога през живота си не беше изпитвал такава приятна лекота в душата си, както в този момент, докато я гледаше как разресва прекрасната си червена коса. — Снощи, докато ти беше в банята, дадох дрехите на Дидерик. Той ще ги върне почистени и изгладени.
След около десетина минути тя отиде при него на терасата — той стоеше и гледаше към морето:
— Трябва да тръгвам.
Мичъл се обърна и за момент се сепна, като видя куфара в ръцете й, но веднага след това се усети, че тя го взима със себе си във вилата, за да събере нещата си. Бодрото му настроение се изпари, когато видя как тя оставя куфара и тръгва към него, за да се сбогуват.
— Наистина ли не искаш да дойда и аз и да те чакам във Филипсбърг? — Той обви ръце около кръста й.
Кейт сложи ръце върху гърдите му и поклати глава. Отмереният ритъм на сърцето му под бялото плетено поло й даде кураж да обясни:
— Искам поне за малко да остана насаме със себе си. Преди да го видя, имам нужда за кратко да откъсна ума и сърцето си от нас двамата и да съсредоточа мислите си към него. С теб ще се видим в четири часа на онзи кей, където вчера оставихме лодката.
— Но може и да не са ти нужни три часа за обяснения, ако той приеме нещата спокойно.
— Тогава ще използвам времето, за да помисля малко повече за мен и теб.
Той се вгледа с усмивка в зелените й очи, изпълнен с възхищение от желанието й да прояви морал и дипломатичност.
Тя също се усмихна — морският бриз галеше косата й, а той усещаше върху гърдите си познатия допир на нежните й ръце, който го изпълваше с топлота и желание.
Добре знаеше, че е абсолютно права и че е много разумно от нейна страна да остане насаме, за час-два да забрави за „тях“.
— Дай ми една целувка за довиждане. — Той мислеше да я целуне леко, но тя впи устни в неговите и тялото му пламна.
Под тях детектив Чилдрис вдигна безгрижно камерата, сякаш снимаше за удоволствие красивата фасада на хотела, отмести обектива веднъж наляво, веднъж надясно, после го върна към фасадата и направи още една снимка на двойката, която се виждаше на терасата на четвъртия етаж.
Мичъл не я изпрати до вратата, а остана на терасата, защото оттам имаше прекрасен изглед към входа на хотела, и той я видя отново само няколко минути след това, когато портиерът повика такси и сложи куфара й на задната седалка. Щом шофьорът мина под терасата, тя помаха на Мичъл с усмивка през отворения прозорец на колата.
— Чакам те — извика той и тя кимна.
Таксито направи обратен завой по автомобилната алея в посока към главния път и Мичъл го проследи с поглед докрай, после се загледа в един туристически кораб в далечината, който плавно се носеше по водите. Реши, че на другия ден ще отведе Кейт на разходка по море с яхтата на Зак. Джули и Зак щяха да пристигнат след няколко дни и той искаше да ги запознае с Кейт. Искаше също да й покаже каква къща строи на Ангила — това беше първата му къща и той избра за нея едно красиво кътче насред палмова горичка, разположена на тихо крайбрежно място, откъдето се откриваше чудна гледка към океана.
Не знаеше как му беше хрумнало да избере за своята къща тъкмо този малък карибски остров, но ето сега в новия му дом една червенокоса красавица с прелестни зелени очи и с пленителна усмивка ще му доставя наслада, ще топли сърцето му и накрая ще го открадне. Дотогава оставаха… оставаха само четирийсет и осем часа.
Двайсет и пета глава
Вратата на кабинета на главния прокурор на щата, намиращ се в сграда на Уошингтън Стрийт, беше затворена. Отвън цареше необичайна тишина благодарение усърдието на Паола Москато, секретарката на Грей Ели, която седеше на бюрото си и посрещаше всеки новодошъл намръщено и с пръст, притиснат до устните й.
В кабинета двама от заместниците на прокурора стояха до прозореца срещу вратата и наблюдаваха как Грей Елиът подготвя за възложената задача главния свидетел по делото за убийството на Уилям Уайът. Той седеше във въртящия се стол зад бюрото на Грей, а пред него бяха сложили молив и бележник с няколко напътстващи фрази, от които да се ръководи по време на телефонния разговор, тъй като му предстоеше да позвъни на Мичъл Уайът. Трябваше да го прилъже да се върне в Кук Каунти, за да попадне под властта на местната юрисдикция.