— Ще ми липсва всичко тук — отбеляза Джули, като се обърна. — И Джовани даже ще ми липсва.
Зак вдигна поглед към нея и се усмихна:
— Сериозно? Откога си престанала да го смяташ за бандит под маската на шофьор?
— От вчера — призна Джули. — Вчера буквално ме натика в колата и се втурна да преследва един мъж, който отмъкна чантата на възрастна дама.
Зак я стрелна с остър поглед:
— А кога щях и аз да науча за това?
— Ами сега — увери го простодушно тя, — вече напускаме Рим и тази история няма да те тормози. Не мога да повярвам, че Джовани е познавал Мичъл още от дете, още когато са живели в Италия. Представи си само!
— Аз лично се удивих и от това, че Джовани не ползва само няколко думи, ами говори английски що-годе добре — започна да обяснява Зак, но телефонният звън го прекъсна.
След няколко минути приключи разговора с необичайно замислен поглед.
— Какво има? — попита Джули.
— Обади се Мичъл. Явно на островите се е сближил с някаква жена, но се налага да замине за Чикаго и ще трябва да я остави сама. Помоли да позвъня на Прескот, за да я приеме на борда на яхтата и да обикаля около бреговете заедно с нас.
Тя го погледна изпитателно, защото в погледа му личеше някаква развеселеност:
— Няма ли да кажеш и останалото?
— Останалото е най-любопитно. Мичъл е намислил всеки ден да пътува до Чикаго и обратно, за да не я оставя да скучае на борда.
— Шегуваш ли се?
— Говоря сериозно. А и неговите намерения явно са сериозни. — После добави с мрачно изражение: — Налага се да се върне в Чикаго, защото са открили трупа на брат му. — Той хвърли поглед към часовника си и се пресегна към телефона, за да позвъни на Прескот. Сега на Сейнт Мартен е един и трийсет — отбеляза, а той ще я отведе на борда в пет.
— Не ти ли спомена как се казва? — продължи да любопитства Джули.
— Кейт Донован.
Двайсет и осма глава
Кейт затвори куфара, отнесе го в дневната и го постави до сака с дрехи. За стотен път си повтаряше наум какво ще каже на Ивън, даже взе да се страхува да не прозвучи като заучено слово, но не спираше да я измъчва мисълта, че ще му причини голяма болка.
След като приготви багажа си, излезе на просторната тераса и усети как душата й се изпълни с приятно чувство на носталгия. Та нали само преди три дни стоеше на същото това място, говореше по телефона с Холи, хранеше Макс с бекон. Но тогава, в онова утро, животът й изглеждаше сив и безрадостен, сега всичко беше ослепително красиво, изпълнено с надежда. Само за три дни целият й живот се промени заради любовта.
С усмивка на лицето тя пристъпи напред и прокара ръка по каменния парапет. Там, сред гъстите палми, стоеше тя и към нея вървеше Мичъл, неочаквано склонил да се върне и да отговори на въпроса й… „Името на брат ми е Уилям.“
Тук, на същата тази тераса, двамата танцуваха заедно.
— Тук се запознах с един човек и между нас има изключително привличане. Искам да продължа с него.
Сърцето й замря — той стоеше като вкаменен и не отронваше нито дума.
— И кога се случи това?
— Преди два дни. Всъщност преди около три дни — побърза да се поправи Кейт, за да не изглежда постъпката й твърде лекомислена.
— Кой е той?
— Не го познаваш. Живее и в Европа, и в Ню Йорк.
— Къде се запознахте?
— Ивън, моля те…
— Искам да чуя повече, за да разбера защо заради човек, когото познаваш от два дни, си решила да сложиш край на връзката ни от четири години. Кажи ми!
— Запознахме се в един ресторант тук.
— С какво се занимава?
— Ами… не знам със сигурност.
— Как се казва?
— Няма значение.
— Напротив, за мен има значение. Искам да знам кого да ругая. Така е с мъжете, Кейт. Правим се, че проявяваме разбиране, че приемаме нещата спокойно, после се напиваме като свине и не спираме да ругаем мизерника, който ни е отнел любимата жена.
Очите й се насълзиха.
— И сигурно си спала вече с него? — завърши тон.
— На мен ми трябваха два месеца, за да те отведа в леглото, а той се справи за два дни.
— Време е да тръгвам. — Кейт протегна ръка, за да вземе куфара си.
— И все пак искам преди това да чуя името му.
— Мичъл Уайът.
Лицето му се вкамени от изумление, защото не можеше да повярва на ушите си.