— Ами имам предвид Мичъл — добави той.
— Какво? — Тя се усмихна сърдито, защото вместо да й отговори, той пак вдигна многозначително вежди и я остави да гадае.
Беше доволен, че успя да привлече цялото й внимание, и затова побърза да продължи разговора:
— Когато ми се обади тази вечер, за да съобщи за обиска на апартамента в Рим, Зак каза, че сутринта Мичъл му позвънил от Сейнт Мартен с една доста странна молба… На острова Мичъл, изглежда, се е сближил с някаква жена, но ще трябва да се върне за няколко дни при Каролин и Били, ето защо решил да се погрижи тя да не скучае, а да получи нужното внимание, и помолил да я вземат на борда на „Джули“, докато той е в Чикаго.
Мередит го погледна озадачено:
— И какво от това?
— Нищо. По-интересното е, че Мичъл възнамерява всяка вечер да лети до островите, за да бъде на яхтата заедно с нея. Това имах предвид с моя намек, за леглото на Мичъл — почувства се доволен от себе си, защото жена му беше видимо заинтригувана от неговия разказ. — Сигурно е на самолета заедно с нея и затова не отговаря. Да не пропусна, името й е Кейт.
Хрумна им нещо, от което и усмивката на Мередит се стопи, и развеселеното изражение на Мат изчезна.
— Дано да е останала на яхтата. — Мередит предпочете да не премълчава безпокойството, което смути и двамата. — Ще бъде крайно неприятно, ако тя слезе от самолета заедно с него, защото според твърденията на Зак полицаите ще го чакат още на аерогарата.
— Зак може би преувеличава — отвърна Мат и тръгна към телефона.
— Говориш така, но дали си убеден, че преувеличава?
— Не — отговори с нежелание той, защото не му се искаше да я лъже, но не желаеше да я притеснява.
Мередит не смееше да гадае какво ще се случи. Години преди това Мат беше станал свидетел как приятелят му Зак Бенедикт получи несправедливо обвинение за убийството на своята съпруга, актриса, и двамата с него се сблъскаха с доста неприятни преживявания, от което загубиха доверие в наказателното правораздаване. Пак по същата причина в случая Мак беше уредил шофьорът му да има готовност всеки момент да потегли към летище „О’Хеър“ заедно с двама адвокати от юридическата фирма, която се грижеше за правните въпроси на корпорацията на Мат и Мичъл в Чикаго.
Телефонът до канапето отново се раззвъня, но Мичъл не го погледна. Много малко хора имаха номера му на самолета, и то от най-довереното му обкръжение, и все пак нямаше да е зле да се разведри и той вдигна слушалката.
— Не зная кой си, но си ужасно досаден — кресна.
— Обажда се Мат — отвърна смутено приятелят му. — Зак се обади преди час, за да съобщи, че полицаите тършуват усилено в апартамента ти. Освен това му е позвънил сътрудникът ти от Ню Йорк, за да каже, че и тамошните полицаи претърсват апартамента ти в града.
— Какво търсят?
— Твоят сътрудник каза, че в заповедта за обиск е посочено черно мъжко палто или куртка и дреха с копчета, на гърба, на която има конкретна емблема. Полицаите разполагат със снимка на емблемата. Зак ми изпрати копие от италианската заповед, но не разбирам нищо от нея.
— Прочети ми я — нареди Мичъл, а мъката в душата взе да отстъпва пред напиращия гняв. От другата страна Мат се запъваше на всяка буква и едва произнасяше думите в италианския текст. — Достатъчно, разбрах какво е — прекъсна Мичъл сричането му.
— Какво?
— Черно мъжко палто или куртка и дреха с копчета, гърба, на която има конкретна емблема. — Той се изправи и разтърка врата си. — Недоумявам за какво е цялата тази работа.
— Двамата със Зак предполагаме, че има връзка с откриването трупа на брат ти.
Мичъл категорично поклати глава:
— Моят племенник ми каза, че някакъв откачен пияница от съседна ферма вече е направил самопризнания в полицията.
— Това е уловка за теб — полицаите искат да те заблудят и са казали на племенника ти какво точно да ти обясни — възрази Мат. — Чуй добре какво искам да ти кажа, защото аз вече съм патил в подобна ситуация и добре знам как действат полицаите. Претърсването на апартаментите ти става непосредствено след откриването на трупа на брат ти, което ще рече, че си заподозрян по случая. Полицаите искат ти да се върнеш в Чикаго, за да те разпитат или направо да те арестуват. Двамата със Зак сме убедени, че те очакват на летището.
Той направи кратка пауза, за да не му стоварва всичко наведнъж.
— Обадил съм се на Ливинсън и Пиърсън и те имат готовност да те посрещнат при кацането. Веднага щом наредиш, Джо О’Хара ще отиде да ги докара. Зак не одобрява моя план. Според него не трябва изобщо да кацаш в Чикаго. По-добре тази вечер да кацнеш на някое друго място, което е извън юрисдикцията на Щатите, а утре да си наемеш адвокати и те да уредят с общинския съд в Чикаго доброволното ти връщане. Може би Зак има право.