Мичъл отиде до бара и сложи чашата на един поднос.
— Никъде няма да се крия. Обади се на Ливинсън и му поръчай да провери кой върти тази жалка игра. После нека да каже на този човек, че макар да съм информиран за всичко това, аз ще кацна на „О’Хеър“. Така едва ли ще докажа моята невинност пред полицията, но ще се почувствам безкрайно доволен, защото ще им нанеса страхотен удар.
Мат Фарел леко се засмя:
— И какво по-нататък?
— Ами полицаите или ще ми сложат белезниците още на летището, или ще дадат възможност на Ливинсън двамата с него да отидем на другата сутрин в полицията и да обсъдим нещата в нормална обстановка. Искрено се надявам полицаите да предпочетат втория вариант.
Мичъл се свърза с Дейв Ливинсън на домашния му телефон и обясни какво иска от него като адвокат. След като приключи разговора, погледна часовника си — стрелките още показваха местното време на Сейнт Мартен. Изтегли с два пръста тънката ос, за да върне стрелките с два часа назад, и в същия момент го срази болезнената мисъл, че преди по-малко от денонощие двамата с Кейт се наслаждаваха на карибския изгрев, тя се беше притиснала до него и му разказваше онази весела история за брадичката си. Малко преди да заспи, той й беше предложил да вечерят заедно на яхтата и да се порадват на приятна морска обиколка под звездното небе.
Но вместо това тя беше заминала в Чикаго с мъж, на когото държеше повече, а той търсеше начин да се спаси от арест, защото го обвиняваха в убийството на собствения му брат — един човек, когото обичаше.
Мичъл се надигна от канапето, полагайки усилия да не мисли за Кейт, и тръгна към банята, за да се обръсне и да се преоблече. Длъжен беше да се концентрира единствено върху проблема с полицаите и да търси начин как да помогне на Каролин и Били в това тежко изпитание. Всичко с Кейт приключи. Окончателно. Точка на нещата. Вече нямаше да мисли за нея, за краткотрайната им връзка. Мичъл я изтласка в най-затънтения ъгъл на ума си, откъдето нейният образ трудно можеше да излезе и да го преследва. Той добре знаеше да прогонва мъчителните мисли — беше усвоил това още в детските си години, когато в трудни моменти го ползваше като начин за възвръщане на силите, но и впоследствие се беше оказало изключително полезно умение в живота му.
Влезе в спалнята и съблече ризата си, после отиде до банята, отвори шкафчето, извади самобръсначката и пяната за бръснене. Накрая насапуниса лицето си и плъзна бръснача под брадичката си.
Този път умът му го предаде и върна образа на Кейт. Припомни си как сутринта тя го гледаше в огледалото и едва сдържаше усмивката си, докато наблюдаваше как любимият й мъж се бръсне. Пяната за бръснене беше прикрила усмивката на собственото му лице, защото и неговата душа се бе изпълнила с блаженото удоволствие от нейния поглед.
Самобръсначката се отклони, той изруга и се пресегна да вземе кърпичка.
Мичъл тъкмо закопчаваше новата си риза, когато се обади Ливинсън.
— Никой не можа да ми даде сведения за издадените заповеди за обиск и за човека, на когото е поверено разследването по случая със смъртта на брат ти — обясни той. — Започнато е от детектив Макнийл, но сега той е изпратен зад граница със специална мисия. След като не открих никаква информация, реших да се обърна директно към висшестоящите и потърсих на домашния телефон Грей Елиът, главния прокурор на щата.
Двамата с Грей водихме доста интригуващ диалог, макар че повечето време говорех аз. Всъщност до края на разговора той с нищо не показваше, че знае за разследването. Но след това стигнах до убеждението, че той води разследването.
— И защо? — Мичъл беше много ядосан от липсата на конкретна информация.
— Защото в края на разговора ми каза да те поздравя с „добре дошъл“, да ти пожелая приятна вечер и да ти предам, че утре сутрин в единайсет и трийсет ще има голямото желание да те види и да разговаря с теб.
— Значи ли, че няма да ме посрещат ченгета на летището?
— Това са думи на Грей, така че могат да се тълкуват и обратното: „Ти не спирай да си поддържаш илюзията, че си застрахован, и по-бързо приземявай на «О’Хеър» скапания си самолет, за да го конфискувам.“ Независимо дали тази нощ ще те оставят зад решетките, и в двата случая няма съмнение, че утре в единайсет и трийсет полицаите ще те разпитат.
— В такъв случай вие двамата с Пиърсън трябва да ме посрещнете на летището — нареди троснато Мичъл.
Когато самолетът кацна, Мичъл с изненада установи, че пред хангара на летището го очаква само една лимузина — на волана беше шофьорът на Мат, а зад него седяха Пиърсън и Ливинсън.