— След като разговарях с Грей, явно съм успял да го убедя, че нямаш намерение да се измъкваш от разпит — отбеляза Ливинсън, когато потеглиха към магистралата.
Джо О’Хара държеше волана и гледаше в страничното огледало.
— Преследват ни — съобщи той. — С две коли. Да им се изплъзна ли?
— Не, в никакъв случай! — отсече Пиърсън.
Трийсет и първа глава
— Не му се сърди, Луси — измърмори сънено Кейт. Макс не знае, че това е легло за котки.
Тя се пресегна да дръпне от Макс съскащата котка — той беше сложил глава върху пухкавото дюшече и така неволно беше нарушил границите на владение. Кейт сложи котката на възглавницата до себе си и погледна часовника върху нощното шкафче. Беше осем и половина.
Тя затвори очи с желанието да се потопи отново в блаженството на съня, но малко след това се отказа и отметна завивките.
— Добре ли спа? — обърна се към Макс. В отговор той помаха опашка и Кейт го погали. — Ще трябва да се разбираш с Луси и Етел — обясни му, като спря да вземе Етел и да я погали.
Макс я последва в кухнята и тя му отвори вратата към двора на малката къща, която беше наела в един стар, но сравнително обновен квартал на Чикаго близо до предишното й работно място. Кучето припна към заскрежената градина и подуши снега, но когато студът го прониза, то се уплаши от това непознато усещане и моментално се скри обратно в къщата.
Кейт приготвяше кафе и се правеше, че не му обръща внимание.
— Помогни му да привикне по-бързо към домашни условия — молеше се тя просто така, не конкретно на някого. Още от дете не беше вярвала особено много в силата на молитвите, а след онази нощ на плажа заедно с Мичъл вече съвсем я загуби.
Никога през живота си не беше изпитвала такава божествена наслада в душата си както тогава, когато го гледаше как плува към нея под звездно покривало, докато я изпълваше чувството, че близо до нея стои баща й — беше открила истинско доказателство, че има Божия сила, има Божествен план, както твърдеше нейният чичо, свещеникът. Нищо чудно думите му да бяха истина, стигна до това заключение Кейт, докато сипваше кафе във филтъра. Но в такъв случай излизаше, че Божията сила има доста странно чувство за хумор. Божественият план се нуждае от много промени.
Докато беше заета с тези сериозни разсъждения, кафето се свари, а Макс излезе отново на двора и използва своите нужди трите големи дървета в двора. Кейт го посрещна на вратата, като се мъчеше да му покаже възхищението си и го похвали за добрата проява, после си наля чаша кафе.
Обикновено беше много ранобудна и сутрин отиваше в уютната дневна с чаша кафе, дръпваше пердетата и свита на стола наблюдаваше през прозореца как всичко наоколо се събужда за живот. Тази сутрин пропусна „забавлението“, защото стана три часа по-късно, пък и нямаше настроение за друго, освен да се пъхне обратно под завивките, за да се стопли.
По пътя към спалнята спря в коридора, за да включи термостата, после сложи чашата с кафето на нощното шкафче и се пъхна в леглото. Подпря гръб на възглавниците. Етел скочи от скрина и се сви на кравай в краката й, Луси се отпусна още по-доволно върху възглавницата до нея.
Наближи девет часът и макар че вече беше изпила чаша горещо кафе, продължаваше да трепери от всичко, което преживя на Ангила и в Сейнт Мартен. Реши да се обади на Холи и да й каже, че си е у дома, да сподели за годежа си с Ивън, а защо не и за преживяното с Мичъл. Работното време на Холи във вторник и четвъртък беше от обяд до девет вечерта, а тя живееше съвсем наблизо, така че можеше дори да се видят.
Тъкмо посягаше към телефона и той се раззвъня.
— Кейт — от другата страна се чуваше непознат, но сериозен мъжки глас, — обажда се Грей Елиът. Едва ли спомняте кой съм, срещали сме се няколко пъти, докато бяхте с Ивън.
— Ама, помня ви, разбира се — отвърна Кейт и се запита дали прочутият чикагски ерген действително е толкова скромен, или просто се прави на такъв.
— Преди малко взех телефона ви от Ивън, той ми каза, че вече сте сгодени. Пожелавам ви да сте щастливи.
— Благодаря.
— Съжалявам, че правя това по телефона, но бих искал, ако е възможно, да дойдете в кабинета ми в десет и трийсет.
Кейт се вдигна стреснато и свали краката си от леглото, а Етел се търкулна встрани. Явно беше доста привилегировано положение да си сгодена за известен във висшите среди адвокат. Преди време едва измолваше от адвокатите, които водеха делото на баща й, да й се обаждат за повече информация. Сега самият областен прокурор беше решил да й се обади.