Дъхът й секна, тя моментално извърна лице, защото нямаше сили да гледа доказателството за тяхната интимност.
Холи се наведе да ги види по-отблизо.
— Ох, леле! — прошепна тя. Взе една от тях — на нея Мичъл и Кейт бяха на терасата на хотела непосредствено след настаняването им. Той стоеше пред нея с ръце на стената от двете й страни — това беше моментът, когато тя през смях му призна как се беше уплашила, да не би да е забравил да си сложи дрехи в багажа. — Ето на тази искам копие — заяви Холи в напрегнатото мълчание. — Също и от тази тук — продължи тя, докато развеждаше снимка от плажа, на която двамата се прегръщаха и целуваха — там, където й изброяваше колко езици знае. — Жалко, че не са по-ясни. — Приятелката й взе друга снимка, на която Мичъл галеше гърдите на Кейт и си повя с нея. — О, Кейт, нямам думи! Просто съм възхитена.
Кейт не можа да се сдържи, в душата й пламна неистов гняв и тя скочи срещу Грей Елиът — в очите й проблясваха сълзи:
— Това е истинско безобразие!
— Кажете ми сега, добре ли познавате Мичъл Уайът? — гласът му продължаваше да бъде спокоен, но на нея вече й звучеше осъдително.
— Сам знаете дали го познавам. Не виждам защо е нужно да ми задавате подобни въпроси. Доказателството е пред вас.
— Искам да чуя вашето лично обяснение.
Холи прегърна през рамо приятелката си:
— Вървете по дяволите — тя се изправи и стрелна с презрително високомерие знаменития чикагски ерген, сякаш пред нея стоеше някакво жалко насекомо. — Моята сестра е Лоръл Бракстън. Тя ще представлява Кейт в цялата тази ситуация, ако действително имате някакви законни основания да я разпитвате за тези снимки, а не просто желание да надничате в чуждите дела.
— Имам пълните основания за това, госпожице Бракстън.
— Не „госпожице“, а „доктор“ Бракстън — поправи го тя и в погледа му трепна изненада, но пролича и уважение.
— Доктор Бракстън — прие той. Погледът му обаче беше обърнат не към нея, а към Кейт, защото тя хлипаше. — Кейт, или може би е по-добре да ви наричам госпожице Донован, щом не можем да поддържаме по-приятелски тон?
Кейт го стрелна с леден поглед, без да каже нищо, и той добави:
— Радвам се, че поне този път улучих верните думи.
Но неговите опити да я ухажва не можеха да впечатлят Кейт, защото Мичъл щедро я беше дарявал с чар и обаяние.
— Какво ви дава правото да правите подобни снимки и да се бъркате в личния ми живот? С какво основание ме повикахте тук и ме подлагате на цялото това унижение?
— Моята цел има връзка със смъртта на баща ви. Исках единствено да знам от колко време познавате Мичъл Уайът, за да преценя дали да го изключа, или да го включа в числото на заподозрените. Във фамилията Уайът за кратко време настъпиха два смъртни случая, баща ви е третият. Необяснимо е в известен смисъл как един човек може да предизвика толкова катаклизми в обкръжението си, но Мичъл Уайът явно е такъв човек.
Колкото и да беше странно, в този момент Кейт почувства решително желание да защити същия този мъж, към когото изпитваше презрение по лични причини, но не искаше отново да бъде обект на нападки и ненавист — явно не само от страна на Ивън, но и на Грей Елиът — и то единствено защото е незаконният внук във фамилията Уайът.
— Запознах се с него преди два дни на Ангила, никога преди това не съм го виждала. Останалото можете да видите от снимките. Абсурдно е той да има някаква връзка със смъртта на баща ми и е абсолютно невъзможно да е убиецът на брат си. Той го обичаше много!
— Значи е говорил с теб за Уилям?
— Не много. Каза ми, че е мъртъв… Не, не, не беше точно така — поправи се веднага тя, защото в сивите очи на Елиът просветна любопитство. — Аз не знаех, че брат му е Уилям Уайът, но по думите на Мичъл прецених, че сигурно не е между живите…
— Защо?
— Ами защото, когато сподели за него, той каза… Той каза. „Брат ми се казваше Уилям.“
— И кога е споменал за смъртта му?
— Слушате ли ме изобщо? — Кейт тропна ядно с крак. — Сама си направих извод за това, защото думите на Мичъл не бяха „брат ми се казва“, а „брат ми се казваше“ Уилям. Самият той никога не е споменавал за смъртта му.
— Добре, разбрах. Сега ще ми кажете ли как разбрахте, че е обичал Уилям?
— Тонът му ясно показваше, че говори за скъп човек.
Той кимна замислено.
— Добре — каза, сякаш приемаше думите й. — Според вас, съдейки по тона и изражението на Уайът, той е обичал брат си Уилям?
— Точно така — отвърна Кейт. Искаше й се да грабне чантата си и да изчезне.