Получаването на бленуваното членство означаваше за всеки новоприет, че вече е удостоен с правото да се наслаждава на събиранията им, на разточителните гощавки и, естествено, на привилегията да превъзнася себе си.
Интериорът на клуба се отличаваше със своята помпозност и определено постигаше целта си, защото внушаваше респект у всеки посетител. Цялата тази ефективност беше подсилена от специален асансьор на втория етаж — той имаше скъпо изработена решетка от ковано желязо и форма на осемстенна ротонда, откъдето новодошлите се спускаха към долния етаж по широка стълба с интересна извивка. На втория етаж — от тавана почти до пода — висеше полилей с многобройни обръчи, по които се люлееха големи лъскави кристали.
Застанал до тяхната маса близо до вратата Мат Фарел видя как съпругата му пое бавно между многобройните посетители. Той се извини на околните и тръгна след нея.
— Търсиш ли някого? — приближи се зад нея Мат, докато тя гледаше към ротондата на горния етаж, където се провеждаха тайните наддавания.
— Не, просто искам да проверя дали всичко е наред. — Организацията на това тържество беше поверена на нея и тя бе вложила много труд в продължение на месеци, за да уреди безбройните формалности около подготовката му, редом с трудната си работа на изпълнителен директор на „Банкрофт енд Къмпани“.
Мат вдигна поглед — между масите на горния етаж обикаляха хора с чаши в ръка, записваха предлаганите цени, разговаряха и се смееха, а на стълбата — точно на площадката при извивката — свиреше струнен квартет. На долния етаж около красивите свещници по масите бяха подредени лъскави кристални и порцеланови вази, пълни с пищни букети от жълто-червени южноамерикански рози, цветовете, на които бяха с размерите на малка топка.
— Повечето хора са на горния етаж с писалки в ръце, цяла бригада сервитьори не спира да пълни чашите. Организирала си всичко перфектно. А ти — продължи той с тих, нежен глас — изглеждаш ослепително.
На лицето й грейна щастлива усмивка, тя го хвана под ръка и кимна в посока към главната маса, където отличеният гост разговаряше с кмета.
Мат се смръщи леко.
— Остави Сесил сам да си оправи сметките тук и да потегля към някой друг подиум, за да приема още награди. — Той изгълта наведнъж остатъка от шампанското си, сякаш усети нещо отвратително на вкус. До него моментално изникна сервитьор, за да допълни чашата му.
— Май доста пари са отишли за напитки? — пошегува се той.
— Страшно много — призна тя и почти веднага след това добави: — Виж, това там е Мичъл. — Загледа се как той усмихнато се ръкуваше с непрестанно прииждащите „семейни приятели“, които идваха да го поздравят или да се запознаят с него.
Малко след това видя как Сесил се приближи към Мичъл и го дръпна за лакът встрани, при което Мередит поклати глава, сякаш за да схване по-добре нещата.
— Мичъл и Сесил — един до друг, още не мога да свикна с тази гледка. Толкова отдавна се познаваме с Мичъл, много пъти е оставал у нас — не проумявам защо цели шест месеца премълчаваше, че е внук на Сесил. Пък и сега едва ли щяхме да знаем за това, ако не бяхме го видели на рождения ден на Сесил.
— Как ли би се почувствала ти самата, ако се окаже, че един деспотичен, своенравен старик е твой близък родственик? О, ама… на теб всъщност не ти липсва такъв — добави Мат, при което Мередит се разсмя и го целуна лекичко по бузата.
— Шшт — прошепна тя, — баща ми стои зад теб.
— Неприятно. Да си разменим местата тогава — пошегува се той. — Не обичам да съм с гръб към такъв човек.
Мередит знаеше, че той казва последното с известна насмешка, и нямаше нищо чудно в това. В младостта им баща й съсипа техния брак — десет години след това Мат се върна в живота й и той отново опита да съсипе отношенията им, но тогава Мередит прояви решителност. Мат проявяваше нужната търпимост към баща й единствено заради нея, но едва ли някога щеше да му прости за стореното.
— Тази вечер му дължа благодарност, че с неговото застъпничество членовете на Клуба на родоначалниците ни позволиха нашето мероприятие да се проведе тук — каза тя. — Това е голяма сполука за нашето дело.
— Направил го е да впечатли не теб, а мен — продължи с хапливите си шегички Мат. — Искал е да ми покаже каква голяма власт има той в сравнение с мен. Знаеш, че тук е невъзможно да членуват бивши стоманолеяри от щата Индиана, без значение дали са се издигнали в обществото. И знаеш ли от кого съм научил това?