— Добре, но няма как да знае със сигурност, че действително си го направила! В крайна сметка ти може да си го използвала просто като заместник на Ивън в леглото, а как може да бъде сигурен дали не е било точно така. Пък и няма безспорни доказателства, че ти не си знаела името му — нищо чудно да си искала да се добереш до него само, за да изкопчиш любопитни подробности от живота му и да ги разкажеш на приятели!
— На кого биха му хрумнали подобни нелепости? — присмя се Кейт.
— На жените от твоето ново обкръжение — същото, в което се движи и той — подчерта Холи. — Знам какво представляват, повярвай ми. Детството ми е преминало в средите на такива жалки, подли душици, преситила съм се от низостта на подобни хора. Интуицията е подсказала на Ивън, че играта тук е такава неслучайно те е довел тази вечер. Той иска Уайът да види, че твоето самочувствие не е накърнено и двамата се забавлявате прекрасно. Ивън е решил да му покаже, че жалките му замисли не могат да унищожат вашата връзка.
— За да запомни, че по-добрият психолог съм аз — добави Кейт и тъжно се усмихна.
— Психолозите не се занимават с галениците на съдбата и техните понятия за живот. По-важното сега е ти дали схвана цялото положение?
— Мисля, че да.
— Добре тогава, значи тази вечер ще видиш Уайът, което означава, че трябва да демонстрираш определено настроение. Да ти кажа ли кое е единственото настроение, което ще ти бъде като отмъщение…
— Казвай. Не знам — отвърна Кейт и се усмихна на тази драматична пауза, която направи приятелката й.
— Весело безгрижие! Трябва да го приемаш с весело безгрижие… да му показваш колко ти е забавно да го видиш, защото знаеш за него любопитни тайни, които той сам не знае за себе си…
— Че що за тайни мога да знам? — попита обезсърчено Кейт.
— Ето това ще бъде въпросът! Веднъж да си го зададе, този въпрос никога няма да го остави на мира!
Мат и Мередит се усмихнаха с разбиране на Мичъл той искаше да отиде до тях и се мъчеше да поведе леля си натам, но тя го беше стиснала под лакът и непрекъснато го караше да спират, за да го запознава с гостите. Той беше с една глава по-висок от нея и му се налагаше да се навежда, за да я чува по-добре.
Мат отиде до бара, за да вземе водка за Мичъл. Тръгна да му занесе чашата и видя, че той най-после беше успял да поведе леля си към тях. Подаде му питието и каза:
— Това е като награда за твоя успех по този дълъг, уморителен път.
— Ще се справя — отвърна той. Вдигна чашата, за да отпие, и… видя Кейт.
Дъхът му спря — стоеше като вцепенен със сключени вежди и не вярваше, че пред себе си вижда същото онова момиче с джинси и червени къдрици, с което се целуваше на терасата в Сейнт Мартен. В този момент сред представителите на хайлайфа непринудено се разхождаше една невероятна червенокоса красавица с елегантна копринена рокля и някои от тях я спираха, за да я поздравят с приятелска целувка.
— Това е Кейт Донован — поясни Мат, защото забеляза, че се е загледал в нея. — Баща й наскоро почина и чух, че е решила да не затваря ресторанта му. Водихме ли те в ресторанта на Донован?
— Не.
— Следващия път, когато дойдеш, ще те заведем — добави той без особено въодушевление. — Докато баща й беше жив, трябваше да правя резервации две седмици преди това. Дано Кейт е по-снизходителна към нас.
Оливия се присъедини към разговора:
— Знаете ли, че Кейт е получила годежен пръстен, докато беше на островите? — въпросът й беше към Мередит и Мат.
— Не — отвърна Мередит, без да пропусне, че Мичъл отново стрелна с поглед Кейт.
Оливия кимна и погледна към Мичъл.
— Откъде бих могъл да знам — сухо отвърна той.
— Във вторник в „Трибюн“ имаше публикувано съобщение за годежа им — допълни тя. Загледа се в Кейт и побърза да й помаха, щом видя, че тя приключи разговора със своите познати. — Кейт, ела насам, мила!
Младата жена погледна към нея и кимна — на Оливия й стана приятно от това и пак се обърна към Мичъл:
— Сигурно я познаваш, Мичъл.
— Едва ли.
— Напротив. Тази бъдеща младоженка е годеницата на Ивън Бартлет.
Мичъл впи очи във водката.
— На Ивън Бартлет, значи? — изрече той с иронична усмивка.
Мередит погледна многозначително Мат и той едва доловимо кимна в знак на съгласие. Явно тази жена беше „Кейт“, за която говореше Мичъл.
Кейт пое към Оливия и коленете й се подкосиха от мисълта, че ще застане лице в лице с човека, който беше постъпил така подло с нея — съжаляваше, че са й останали само няколко капки от шампанското, защото й се искаше да пийне за кураж, но реши да не губи дух, а да покаже смелост и самочувствие.