— Здравей, скъпа — поздрави я Оливия. — Пожелавам да бъдете щастливи с Ивън — добави тя със сърдечна целувка.
Поздрав, пожелание, целувка — цяла вечер все едно и също. Кейт беше започнала да мисли, че в кръговете на Ивън това сигурно е някаква общоприета практика за поздравяване на бъдещи младоженци. Когато чу следващите думи на Оливия, на Кейт й се прииска и Мичъл да не се отклонява от етикета:
— Позволи ми да те запозная с моя племенник, Мичъл…
Тя все пак успя да си придаде развеселено изражение пред изумения поглед на Мичъл, сякаш беше научила някои любопитни тайни за него.
— Познаваме се вече — отвърна и несъзнателно се приведе в очакване на дежурната целувка.
— … и сме се целували — допълни невъзмутимо той.
Щом забеляза уплашеното изражение на Оливия, Мат моментално застана пред нея, сложи ръката й под лакътя си и я поведе към масата.
Кейт беше взела твърдо решение да демонстрира абсолютно спокойствие, независимо от поведението му — ето защо се обърна леко настрана и се пошегува със закачлива усмивка:
— Няма ли да ми пожелаеш нещо хубаво и ти?
— Чакай да помисля. — След кратка пауза той вдигна насмешливо чашата: — Пия за твоя убедителен успех по пътя към висшето общество, Кейт.
Тя не се сдържа при този намек, че е кариеристка:
— Не ме предизвиквай да те залея пак с питието си!
— Това ще бъде твърде просташко — подразни я той, а ти се стремиш нагоре, към висшите среди. Насаме ние хората от висшата класа си разменяме лъжи и измами, изпояждаме се един друг, но в никакъв случай не си позволяваме да вършим това публично. — Мичъл забеляза зелените пламъчета в очите й, как в тях напира огнен гняв и реши да подпали нещата: — Чуй съвета ми и не забравяй правилата, когато пак решиш да си хванеш някой непознат в хотела…
— Млъкни! — вбеси се тя.
— За да сложиш рога на тоя нафукан идиот, за когото ще се омъжиш!
Това я разяри и тя плисна в лицето му остатъка от шампанското си. Не се получи желания ефект, защото бяха останали само няколко капки, но ризата му стана на петна. Кейт се вцепени — изпитваше срам, страх и задоволство, очакване на неудържим гняв от негова страна.
— В Ангила го направи по-непринудено… — отбеляза той и невъзмутимо затърка петната, — но пък този път цветът е по-приятен.
Кейт го зяпна, после извърна глава към сервитьора, който побърза да й поднесе нова чаша с шампанско. Тя машинално я взе, опитвайки се да изглежда спокойна, и с треперещи пръсти посегна за салфетка. Мичъл преспокойно продължи монолога си:
— Дай ми салфетката и се усмихни, ако ще и престорено… — Кейт се подчини, а той довърши изречението, докато попиваше течността от ризата си: — Иначе Бартлет ще си каже, че се жени за мръсница с ужасен характер.
— Предупреждавам те, че… — Тя осъзна, че няма с какво да го заплаши, огледа се дали ги наблюдават и стисна чашата, сякаш се вкопчваше в единственото реално нещо в един полудял свят.
Мичъл я изгледа изпод око и забеляза как тя се мъчи да запази самообладание. Без да откъсва очи от ризата си, промърмори с меден глас:
— Ако се опиташ да ме залееш пак, ще се озовеш на пода. — Очите му се бяха превърнали в две ледени късчета. — Хайде, опитай.
Кейт се отърси от вцепенението. Внезапно осъзна нещо и прошепна с треперещ глас:
— Боже мой… Имаш очарователна външност и изискани маниери, но всъщност си… чудовище.
Вместо да се обиди или да се разгневи, Мичъл се изсмя и поклати глава:
— Какво очакваше да видиш, съкровище? Сломен изоставен любовник ли? — Преди тя да реагира, той добави с отегчен тон: — Сбогом, скъпа.
Мичъл се отдалечи, а Кейт вдигна глава и видя, че Мередит Банкрофт е присвила очи и я наблюдава. Без да каже нито дума, Мередит се обърна и последва Мичъл.
Трийсет и пета глава
— Сърцето ми се къса от изражението на това дете — каза Макнийл на Грей, докато двамата стояха до стаята за разпити и наблюдаваха как разплаканият Били Уайът описва на Джо Торело подробности около трагичната смърт на баща му. Бяха довели момчето сутринта заедно с Каролин, за да го разпитат и да получат допълнителна информация. — Чудя се защо не е повикала семейния адвокат.
Прокурорът скръсти ръце и се опита да разтълкува странното поведение на Каролин:
— Струва ми, че след онзи ден в моя кабинет, когато накарахме Били да позвъни на Уайът вместо нас, у нея се появиха някакви страхове, че и синът й може да е замесен в смъртта на баща си. Лекотата, с която той лъжеше Уайът, я шокира. Впоследствие й казах, че намереното до кладенеца копче е от палтото на Мичъл Уайът, и тя прие този факт, без да каже нищо. Не ме попита нито дали имаме конкретни доказателства, нито дали сме проверили и други дрехи на Мичъл за същите копчета, абсолютно нищо. А Каролин неколкократно е била в топлистата на моделиерите и много добре знае колко специално нещо са ръчно изработени копчета.