— И все пак недоумявам защо не е повикала адвокат.
Грей се замисли над думите му.
— Тя обичаше Уилям, обича и Били. Сигурно е преценила, че за сина й най-добре ще бъде да си признае истината, за да не му тежи на душата. Адвокатът на семейството е Хенри Бартлет, но за нея е ясно, че той ще действа според разпорежданията на Сесил, който пък ще му нареди да прати Били зад решетките и после да намери начин да го измъкне оттам.
— Чудно как намира сили да не се отделя от детето.
— Няма нищо чудно. Тя обвинява себе си, защото не е успяла да предвиди колко опасно за сина й ще бъде присъствието на Мичъл Уайът в семейството им.
След като изслуша Били, Торело му подаде лист и химикалка:
— Запиши сега всичко тук, но нека преди това да го разкажеш още веднъж, за да бъде потвърдена информацията ни.
Каролин стоеше зад Били с ръце на раменете му:
— Задължително ли е да разказва всичко отначало? Не е ли достатъчно просто да го напише?
Вместо да й отговори, Торело се обърна към момчето:
— Хайде пак, отзад — напред.
Били беше на четиринайсет години — той изтри с ръце сълзите от лицето си и започна с треперещ глас:
— През уикенда тръгнахме с татко към фермата, както бяхме планирали още през седмицата. Реших, че не е изключено да хванем някой пъдпъдък из нивите на Удал, и взех пушката. По пътя татко ми каза, че ще продаде фермата на онзи предприемач, който купи земята на Удал. Тогава започнахме да спорим. Обяснявах му, че няма право да си позволява това, и после…
— А защо смяташ, че няма право?
— Защото е предвидено фермата да бъде моя! — кресна той и цялата му кротост се стопи. — Дядо Едуард ми казваше, че след време фермата ще стане моя, обаче в завещанието си е забравил да отбележи това.
— Добре, и по-нататък?
— Ужасно се разстроих, защото продължавахме да спорим, и изобщо не гледах къде стъпвам. Изведнъж се препънах, паднах и пушката гръмна. — Били взе кърпичка от кутията на масата и избърса сълзите си. — Татко падна пред мен. Започнах да му правя изкуствено дишане, но на гърдите му имаше голяма дупка, аз станах целият в кръв, буквално се побърках. Ужасих се от мисълта, че мама никога няма да ми прости това и че ще отида в затвора. Тогава видях изоставения кладенец, махнах капака и… и… Знаете останалото.
— Нека да го чуя още веднъж.
— Повлякох тялото на татко и го набутах в дълбокия кладенец. След него хвърлих и пушката.
Каролин отдели ръка от рамото му и закри лице с ръце — цялото й тяло трепереше.
— Ами изтриването на отпечатъците от пушката? — припомни му Торело. — Какво точно направи?
— А, да. Ами, преди да хвърля пушката в кладенеца, ги изтрих с якето.
— И после?
— Прибрах се и се замислих, че не трябваше да постъпвам така, ами да повикам линейка и полиция. Ето защо се обадих на дядо Сесил. Разказах му какво се случи и го попитах как да постъпя. Той ми каза, че иска първо сам да отиде на онова място, а дотогава аз да не предприемам нищо и да не се обаждам на никого. Обаче заваля сняг и дядо доста се забави.
— Когато се върна, Сесил какво ти каза?
— Каза… каза, че с татко вече е свършено, но трябва да мислим какво да направим с мен, за да се измъкна и за да скрием истината от мама. Убеди ме, че ако беше жив, татко нямаше да иска да ме види в затвора заради нещастен случай, а и мама цял живот ще страда, ако научи истината за смъртта на татко. Обясни ми, че пред полицаите ще каже, че през уикенда съм бил заедно с него, а не на фермата с татко.
— Ами колата на баща ти? Как стана така, че я намерихме изоставена на трийсет километра от фермата?
Били не отговори веднага, защото пак започна да бърше очите си, но на Грей му се стори, че в тях нямаше сълзи.
— Дядо Сесил каза, че ще бъде най-добре ченгетата да не знаят, че фермата е мястото, където татко е изчезнал. Така ще ги пратим в лъжлива посока и може изобщо да не стигнат до изоставения кладенец. Дядо каза да взема колата на татко и да го последвам по магистралата, докато намери подходящо място да я оставим.
— Но ти си на четиринайсет. Можеш ли да управляваш автомобил?
Били гордо го изгледа:
— Още от дванайсет се уча да карам във фермата. По заснежената магистрала ми беше малко трудно, но се справих не по-зле от татко.
В другата стая Макнийл се смръщи и се обърна към Грей: