— Знаеш ли кой е бащата?
Кейт вдигна поглед. След смъртта на баща си тя дълго време нямаше желание да прави секс и когато минаха три седмици, Ивън я убеди да отидат на почивка на Карибите.
Значи баща на бебето беше Мичъл Уайът.
Обзе я неистов гняв, прилоша й, зави й се свят и тя се подпря на бюрото, за да не падне.
— Да — отвърна мрачно, — знам кой е бащата.
Трийсет и девета глава
— Кейт, аз съм! — провикна се Холи, когато отключи входната врата и влезе в къщата на приятелката си. Тя имаше ключ, който Кейт й беше дала да ползва, за да храни котките по време на почивката й. Макс веднага притича да я посрещне, като радостно махаше с опашка.
— Бива те за пазач — засмя се тя, като го потупа по главата. Беше разтревожена. Колата на Кейт беше пред къщата, прозорците бяха заснежени — значи през цялата вечер е била в дома си, но без да вдига телефона, без да светва лампите. Предния ден тя беше открила, че е бременна, и беше решила на сутринта да каже за това на Ивън, но не пожела да премисля нещата, както я беше посъветвала Холи. Вслуша се все пак в едно — да отиде при Ивън в кабинета му и да му каже за това там, за да не вдига скандал.
— Кейт?
— Тук съм, в дневната — чу се гласът й. Тя светна веднага лампата и бутна встрани възглавницата, която цяла вечер стискаше в тъмнината в пълно вцепенение. — Заспала съм — излъга тя. — Искаш ли кафе?
— Естествено — отвърна Холи.
— Колко е часът? — попита Кейт.
— Вече минава шест.
Кейт смъкна крака от канапето и тръгна към кухнята — Холи веднага я последва.
— Трябва да се обличам и да тръгвам. Още преди два часа трябваше да съм в ресторанта.
Кейт започна да пълни кафеварката, а Холи взе две обемисти чаши.
— Как мина днес разговорът ти с Ивън?
Вместо да отговори, приятелката й показа лявата си длан — годежният пръстен вече не беше там.
— Не съм очаквала да бъде приятно — каза тя, докато пълнеше с вода каната, като полагаше усилие да говори с равнодушен глас. — В крайна сметка неговата годеница идваше, за да му каже, че е бременна от друг мъж, когото той на всичкото отгоре презира. Но…
— Но какво? — не я оставяше на мира Холи.
Кейт се хвана за ръба на мивката и впери поглед надолу.
— Но не съм подозирала, че ще бъде чак толкова ужасно и непоносимо. Когато му казах, той онемя и пребледня, после се съвзе и дори сложи ръка на раменете ми, като ми обясни, че не е моя вината и че двамата с него сме станали жертви на Мичъл. Каза ми, че трябва да поправим грешката и да продължим заедно напред, сякаш нищо не се е случило.
— Е? Кое влоши нещата?
— Отговорих му, че няма да направя аборт.
— И?
— Тогава вече не издържа — отвърна Кейт. После напълни кафеварката и я включи. — Идвало ли ти е някога наум, че такъв спокоен и хладнокръвен мъж като Ивън може да заплашва някого със съд?
— Не, но често съм се питала кое точно го прави добър адвокат, щом всички толкова го търсят. Обърни се с лице към мен — каза Холи, като сложи ръце на раменете й, за да я извърне към себе си.
— Ами, ще ти кажа, за да не се чудиш повече — отвърна Кейт и преглътна тежко. — Днес разбрах какво означава да бъдеш подложен на кръстосан разпит от него. Като с остър скалпел той започна безжалостно да реже парченце по парченце от мен. Без да спира, вадеше една по една всички мои слабости и грешки от годините, през които ме е търпял, и накрая извади големия нож. Още преди това беше започнал да ме обижда и така крещеше, че сигурно всички на етажа са го чули. Накрая изкрещя да се махам и никога повече да не ме вижда пред очите си.
— Мръсник! Изобщо не се заблуждавай, че той не ти е изневерявал. Какви ли не слухове се носят за него.
Кейт се обърна да вземе захар и две лъжички.
— Това са само слухове. Аз постъпих непочтено, аз го предадох, не той — мен.
— Значи, ако беше приела да направиш аборт, той щеше да е готов да те „търпи“ още, това ли ми казваш?
— Да, точно така. — Кейт се опита да изрази насмешлива досада. — Действително останах с впечатление, че абортът ще бъде за него вид отмъщение… да премахне бебето на Мичъл, за да му върне за това, че урони неговата и моята чест.
— На него изобщо не му пука за твоята чест. Тук става дума за честта на фамилията Бартлет. Обзалагам се, че нямаше да се трогне чак толкова, ако ти беше надула корем от някой големец като него.
Кейт се усмихна едва-едва.
— Колко пъти съм ти казвала, че Ивън е двуличник и…
— Недей — помоли Кейт и се извърна. — Отвратена съм от начина, по който се отнесе с мен, и повече няма да се върна при него, даже и да ме моли. И все пак той беше съкрушен. Нанесох му първия удар още когато бяхме в Ангила и му обясних какво съм направила, но днес казаното от мен направо го уби.