По негова молба и по заповед на Джо-Джим Бобо го заведе точно над мястото, където се намираше един спомагателен конвертор, използван от учените. Хю искаше да намери Бил Ърц, заместника на главния инженер, който беше и лидер на младите учени. Преди да е говорил с него, той смяташе, че би било добре да избягва по възможност всякакви други разговори.
Не след дълго Хойланд откри познатия му коридор, после свърна вляво и след още стотина метра застана пред вратата, охранявана от часовой. Понечи да влезе, но часовоят му прегради пътя.
— Стой! Къде отиваш?
— Търся Бил Ърц.
— Главния инженер ли? Няма го.
— Бил Ърц главен инженер ли е станал? Какво се е случило с предишния? — Хю изведнъж осъзна, че се е издал, но за щастие часовоят не разбра.
— С предишния? Ами той отдавна предприе Полета. А главният инженер Ърц сигурно е в кабинета си.
— Благодаря. Добра храна.
— Добра храна.
Преди да го допуснат в кабинета на главния инженер, Хю трябваше да почака в приемната. Като го видя, Ърц стана от креслото си.
— Върна се значи — каза той. — Гледай ти каква изненада. А ние смятахме, че отдавна си мъртъв. Че си се отправил на дългия Полет, един вид.
Хю забеляза, че косата му е посивяла, пък и самият Ърц му се стори доста променен. Имаше коремче и бръчки по лицето. В името на Джордан, колко ли време го беше нямало?
Сбърчил устни, Ърц барабанеше с пръсти по бюрото:
— Ще имаме големи проблеми с внезапното ти завръщане. Боя се, че не мога да ти предложа старата ти работа. Мястото сега е заето от Морт Тайлър. Но ще потърсим друго, отговарящо на ранга ти.
Хю не пазеше приятни спомени за Морт Тайлър. Лицемер. Единствената му грижа винаги беше как да спазва предписанията и да угажда на началниците. Така значи, Тайлър е станал учен и му е заел мястото. Сега обаче това нямаше никакво значение.
— Не се притеснявай — каза той. — Исках само да поговорим за…
— Разбира се, възниква и проблемът със старшинството — продължаваше главният инженер. — Може би е най-добре със случая ти да запознаем Съвета, защото друг подобен прецедент не ми е известен. И преди се е случвало мутантите да залавят наши учени, но доколкото зная, ти си първият, който е успял да се завърне жив.
— Искам да говорим за друго, Бил — отново се намеси Хю. — Открих нещо удивително. Удивително и жизненоважно. Затова и дойдох право при тебе. Слушай, аз…
Ърц внезапно се оживи:
— Ама, разбира се! Как не се досетих? Имал си уникалната възможност да разгледаш района на мутантите. Докладвай, човече! Слушам те.
— Друго искам да кажа — облиза устни Хю. — Много по-важно от разни сведения за мутантите, макар че ги засяга и тях. Дори смятам, че скоро ще се наложи да променим цялата си политика към тях.
— Говори, говори. Слушам те.
Хю започна да разказва за великото си откритие и за истинската същност на Кораба, като внимателно подбираше думите си и се стараеше да говори убедително. Той се спря съвсем накратко на трудностите, свързани с реорганизацията на живота на Кораба, но пък не пожали суперлативи за почитта и уважението, които щяха да се изсипят върху онзи, който би застанал начело на процеса.
Докато говореше, Хю наблюдаваше лицето на Ърц. След като изложи главното — че Кораба всъщност е движещо се в безкрайното пространство тяло — изражението на Вил застина в някаква безизразна маска. Но в очите му започнаха да проблясват искри, когато Хю заговори, че Ърц е единственият човек, който може да оглави новото движение, опирайки се на своя авторитет сред по-младите и по-прогресивно мислещите учени.
Хю свърши и напрегнато зачака отговор. Ърц мълчеше и продължаваше да барабани с пръсти по бюрото. Най-после той каза:
— Това са изключително важни въпроси, Хойланд. Трябва ми време да ги обмисля.
— Разбира се — съгласи се Хю. — Искам само да добавя, че съм уредил безопасното преминаване догоре. Мога да те заведа там, за да видиш всичко със собствените си очи.
— Да, това наистина би било най-добре — отвърна Ърц. — Гладен ли си?
— Не.
— Тогава нека поотдъхнем малко. Да подремнем, а после ще помислим на свежа глава. Можеш да използуват стаята зад кабинета ми. Не искам да говориш с други, преди да съм решил какво да правим. Разгласяването на подобна новина, без предварителна подготовка, може да създаде безредици.
— Така е, прав си — отново се съгласи Хю.
Ърц го заведе в стаята зад кабинета си, където вероятно и той самият често си отпочиваше, и му каза:
— Почини си, а после ще говорим.
— Благодаря — отвърна Хю. — Добра храна.
— Добра храна.