На другия ден сутринта в жилището на чичо му пристигна някакъв ординарец.
— Ученият желае да види Хю Хойланд — отчетливо рапортува той.
Хю знаеше, че го вика лейтенант Нелсън — ученият, завеждащ духовното и физическото състояние на онзи сектор от кораба, където се намираше родното селище на Хю. Той бързо довърши закуската си и последва ординареца.
— Кадет Хойланд е тук — доложи ординарецът. Ученият вдигна поглед от закуската си и каза:
— А, да. Заповядай, момчето ми. Седни. Закусвал ли си? Хю кимна утвърдително, без да отмества очи от странните плодове върху масата. Нелсън каза:
— Опитай тези фурми. Нова мутация са. Накарах да ги донесат чак от другия край. Яж, моля те — на твоята възраст човек винаги може да похапне още малко.
Хю прие поканата с известно смущение. Досега никога не се бе хранил в присъствието на учен. Лейтенантът се облегна в креслото, отри пръсти в ризата, оправи си брадата и пристъпи към същността на въпроса:
— Напоследък не сме се виждали, синко. Разкажи ми с какво се занимаваш.
Но още преди Хю да успее да му отговори, той добави:
— Всъщност няма нужда, защото зная. Проучваш горните нива и пет пари не даваш, че това е забранена зона.
Докато Хю се чудеше какво да каже, ученият отново заговори:
— Както и да е. Не ми е чак толкова неприятно. Но това ме кара да мисля, че е крайно време да решиш какво ще правиш с живота си. Имаш ли някакви планове?
— Честно казано, нямам определени планове, сър.
— Ами с онова момиче, Едрис? Ще се жениш ли за нея?
— Ъ-ъ-ъ… Не зная, сър. Май да, пък и баща й е съгласен, струва ми се. Само дето той… иска да ходя да му чиракувам на фермата.
— Но ти не си сигурен, че ти се прави точно това?
— Не зная, право да ви кажа.
— Правилно. Не си за това. Други планове имам за тебе. Кажи ми, никога ли не си си задавал въпроса защо те научих да четеш и пишеш? Зная, зная. Замислял си се, но не си ме питал. Юнак си ти. А сега слушай внимателно. Наблюдавам те, откакто си се родил. Имаш много по-развито въображение от обичайното. По-любознателен си и имаш хъс. Направо си родей за лидер. Още като дете се отличаваше от останалите. Главата ти надвишаваше нормалните размери и дори някои предлагаха веднага да те пратим В Конвертора. Но аз не се съгласих. Исках да видя какво ще излезе от тебе. Селският живот няма да ти допадне. Ти трябва да станеш учен.
Лейтенантът млъкна и внимателно изгледа загубилия дар слово Хю. После заговори отново:
— Това е. Човек е твоите качества или трябва да стане един от пазителите, или да се изпрати в Конвертора.
— Ако правилно ви разбирам, май нямам голям избор.
— Откровено казано, да. Хората със самостоятелно мислене не бива да се оставят в редиците на Екипажа, зайчото така се сее ерес. А това е недопустимо. Веднъж вече имахме такъв случай и това за малко не унищожи целия човешки род. Със своите изключителни качества ти рязко изпъкваш на фона на общата маса. Сега мисленето ти трябва да бъде насочено в правилната посока. Ще те запознаем с древните тайни на чудесата, така че да станеш крепител на устоите, а не източник на смут и вълнения.
В това време влезе ординарецът с някакви вързопи, които остави на пода в ъгъла. Хю ги погледна и изненадано възкликна:
— Но това са моите неща!
— Точно така — потвърди Нелсън. — Изпратих да ги донесат. Вече ще живееш тук и ще започнеш да учиш под моето наблюдение. Освен ако нямаш нещо друго предвид.
— Разбира се, че нямам, сър. Просто съм малко объркан. Значи…, значи при това положение едва ли ще се оженя?
— О, това ли било? — отвърна равнодушно Нелсън. — Щом искаш, вземи и девойката със себе си. Но те предупреждавам, че няма да ти е до нея.
Хю поглъщаше една след друга древните книги, които получаваше от наставника си, и изобщо не се сещаше нито за Едрис Бакстър, нито за проучвателните си експедиции. Често му се струваше, че е на път да разкрие някоя тайна, но накрая винаги попадаше в задънена улица и се чувстваше още по-объркан отпреди. Очевидно мъдростта и тайните на учените се постигаха по-трудно, отколкото той си беше мислил.
Веднъж, докато размишляваше за странния характер на древните, опитвайки се да разбере начина им на изразяване и на моменти непонятната им терминология, в стаичката му влезе Нелсън и с бащински жест постави ръка на рамото му.
— Как върви учението, моето момче?
— Благодаря, добре, сър — отвърна Хю и остави книгата, която четеше. — Макар че не всичко разбирам. Честно казано, нищо не разбирам.