— Естествено — невъзмутимо отвърна Нелсън. — Умишлено те оставих сам да се справяш, за да видиш уловките по пътя на пъргав ум като твоя, който обаче не е въоръжен със знания. Голяма част от това, което си прочел, не може да се разбере без разяснения и тълкувания. Какво четеш сега? — той взе книгата и погледна корицата й. — „Основи на съвременната физика“. Едно от най-ценните творения на древността, но непросветеният не би я разбрал, без чужда помощ. Преди всичко, момчето ми, трябва да знаеш, че нашите предци, при цялото им духовно съвършенство, са се придържали към други възгледи за света, различни от нашите. За разлика от нас, които сме рационалисти до мозъка на костите си, те са били непоправими романтици, така че завещаните от тях истини, макар и правилни, често са изложени под формата на алегории. Вземи например закона за взаимното притегляне. Стигна ли до него?
— Четох го.
— А разбра ли го? Предполагам, че не си.
— Не видях никакъв смисъл в него — предпазливо отвърна Хю. — Простете, сър, но ми се стори голяма глупост.
— Точно за това ти говорех. Ти си възприел този закон буквално. „Две тела се привличат взаимно със сила, право пропорционална на произведението от техните маси и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях.“ На пръв поглед това звучи като правило, установяващо определено състояние на физическите тела. Нищо подобно, обаче. Пред нас е древното поетично изложение на правилото за близостта, лежащо в основата на любовното чувство. Телата, за които става дума, са човешките тела. Масата — това е способността им да обичат. У младите потенциалът на любовта е много по-голям, отколкото у старите; събрани заедно, те се влюбват, но при разлъка бързо се забравят. „Далече от очите, далече от сърцето“. Съвсем просто и ясно. А ти си се опитвал да търсиш някакъв скрит и дълбок смисъл.
Хю се усмихна:
— Никога не бих се сетил за подобно тълкуване.
— Питай, ако нещо не ти е ясно.
— Имам толкова много въпроси, че сигурно ще пропусна някой. Но най-вече ме интересува едно нещо. Кажете ми, учителю, могат ли мутантите да бъдат смятани за хора?
— Така-а… Виждам, че си се наслушал на празни приказки. И да, и не. Вярно е, че мутантите са произлезли от хората, но те отдавна вече не са част от Екипажа, защото са съгрешили и са нарушили Закона на Джордан. Това е много сложен въпрос — увлече се учителят. — И много спорен. Оспорва се даже произходът на думата „мутант“. Някои учени смятат, че е по-правилно тези същества да бъдат наричани „метанти“, защото — и то безусловно е така — началото на рода им е положено от онези метежници, които са избягали от Конвертора. Но в жилите им тече и кръвта на многобройните мутанти, появили се през Тъмните векове. По онова време още не е съществувал нашият мъдър обичай да проверяваме всяко новородено и да изпращаме в Конвертора онези, които са белязани от печата на греха, тоест родените мутанти.
Хю помисли малко и после запита:
— А защо сред нас все още се появяват мутанти?
— Много просто. Семето на греха продължава да живее и от време на време се въплъщава у хората. Унищожавайки негодното, ние прочистваме стадото и по този начин се приближаваме към осъществяването на великия План на Джордан — края на Полета в небесния ни дом, Далечния Кентавър.
Хю продължаваше да мисли напрегнато, свъсил чело:
— И това не ми е съвсем ясно. В много от древните текстове за Полета се говори като за действителен процес на придвижване в някаква посока. Все едно, че Кораба е нещо като обикновена пазарна количка, която може да се премества от едно селище в друго. Какво значи това? Нелсън се засмя:
— Какво значи това ли? Ти отново бъркат древната алегория с действителността. От само себе си се разбира, че Кораба е неподвижен. Кораба — това е Вселената. И тя се движи, само че в духовния смисъл на думата. С всяка наша праведна постъпка ние се приближаваме към божественото предначертание на Плана на Джордан.
— Струва ми се, че разбирам — кимна Хю.
— Виждаш ли, Джордан би могъл да създаде вселената и другояче, а не под формата на кораб. Би могъл да й придаде всякаква форма. В зората на човечеството нашите прадеди са били много по-поетични от нас и тогава техните мъдреци са се надпреварвали да измислят хипотези за възможни светове, които Джордан е могъл да създаде, ако волята му е била такава. Дори е съществувала школа, разработила цяла митология за обърнат наопаки свят, състоящ се от безкрайно празно пространство, където само тук-там е имало светлина, а обитателите му били безтелесни митологически чудовища. Според тях този измислен свят се наричал „небе“ яли „небесен свят“, очевидно като противовес на реалната действителност на Кораба. А аз мисля, че всичко това се е правело в прослава на Джордан, защото кой би могъл да каже, че техните теории са били против волята Му? Само че в днешно време ние имаме къде-къде по-сериозна работа от тяхната.