Хю обаче не се интересуваше от астрономия. Дори и за неговия нетрениран ум беше ясно, че тук не става въпрос за буквално възприемане. Него го интересуваха практическите неща.
— Щом мутантите са плод на греха, защо не се опитаме да ги унищожим? Няма ли по такъв начин да ускорим изпълнението на Плана?
Ученият помисли малко и каза:
— Въпросът ти е правилен и ще ти отговоря честно. Щом ще ставаш учен, трябва да знаеш отговора. Помисли малко: на Кораба има достатъчно места само за определен брой от Екипажа. Ако започнем да се размножаваме без всякакви ограничения, ще дойде време, когато добрата храна няма да стига за всички. Не е ли по-добре някои да загиват в схватки с мутантите, отколкото да станем толкова много, че да започнем да се избиваме помежду си за едната храна? Виждаш ли, в Плана на Джордан е отредено място дори и на мутантите.
Аргументите бяха убедителни, но не и за Хю.
Но когато вече като млад учен, го допуснаха до практическата работа по управлението на живота в Кораба, той разбра, че има и други становища. Според обичая известно време той обслужваше Конвертора. Работата не беше тежка — трябваше да отчита постъпващите от всяко селище отпадъци и да ги записва. Тук той се запозна с Бил Ърц — заместник на главния инженер, — който беше почти на неговата възраст.
Хю често обсъждаше с него усвоеното при Нелсън, но отношението на Ърц направо го шокираше.
— Крайно време е да разбереш — говореше му Ърц, — че това е практическа работа за практични хора. Зарежи всички онези романтични глупости от типа на Плана на Джордан и тям подобни. Това е само начин селяните да бъдат държани в подчинение, така че недей да се подвеждаш. Няма друг План, освен нашите собствени планове как да се грижим за себе си. Кораба има нужда от светлина, отопление и енергия, които идват от нас, учените. Без тези неща Екипажа не може да се справи. А що се отнася до тази мекушава търпимост към мутантите, помни ми думата, че скоро нещо ще се промени. Само си трай и се дръж с нас.
От този разговор Хю разбра, че трябва да се придържа към групата на младите учени. Те имаха своя добре изградена организация, състояща се от практично мислещи упорити хора, работещи за подобряване на условията на живот на Кораба. Организацията беше здраво изградена, защото всеки млад кандидат за учен, който не възприемаше техния начин на мислене, или се връщаше обратно при селяните, или биваше обвиняван за сериозни служебни пропуски и свършваше в Конвертора.
И Хойланд разбра, че младите учени са прави.
Те бяха реалисти. Кораба си беше Кораб. Факт, който не се нуждаеше от тълкуване. А що се отнася до Джордан, виждал ли Го е някой? Говорил ли е някой с Него? В какво се състоеше Неговият неясен План? Смисълът на живота е в това да се живее. Човек се ражда, живее и отива в Конвертора… Всичко е толкова просто, няма никакви тайни, божествени Полети и Кентаври. Всички тези митове и приказки са остатък от детството на човечеството от онези времена, когато хората се страхували да погледнат фактите в очите.
Хю престана да си блъска главата с астрономията, мистичната физика и останалата митология, с които преди това бе свикнал да се занимава. Свещените строфи от „Книгата на началото“, както и всички приказки за Земята — а какво, да го вземе Хъф, беше това „Земя“? — сега вече само го забавляваха. Той вече знаеше, че в подобни неща могат да вярват само децата или глупаците.
За цялото това време Хю видя само веднъж главния инженер, и то на религиозната церемония по сдаване на вахтата на Конвертора.
Планът за изтребление на мутантите налагаше систематично разузнаване на горните нива. При една такава акция Хю отново попадна на засада.
Само че този мутант беше по-точен с прашката си от първия. Спътниците на Хойланд го сметнаха за мъртъв и го изоставиха на полесражението, защото трябваше да отстъпят пред превъзхождащите ги сили на противника.
Джо-Джим Грегъри играеше сам срещу себе си на дама. Преди време играеше срещу себе си и на карти, но Джо — дясната глава — през цялото време подозираше, че Джим — лявата глава — хитрува. Бяха се скарали, но после се сдобриха, тъй като опитът ги беше научил, че две глави на едни и същи рамене по необходимост трябва да живеят в съгласие една с друга.
Дамата се оказа къде-къде по-добра игра. И двамата виждаха дъската и до конфликти почти не се стигаше.