Някой почука на вратата и прекъсна играта им. Джо-Джим мигновено извади метателния си нож и вдигна ръка, готов да го хвърли.
— Влез! — изрева Джим.
Вратата се отвори и онзи, който бе почукал, влезе заднешком в стаята. Всички знаеха, че при Джо-Джим се влизаше само по този начин — иначе хвърчаха ножове.
Влезлият беше някакъв набит здравеняк, не по-висок от метър и двайсет. На рамото си носеше безжизненото тяло на непознат човек, като го придържаше с ръка. Джо-Джим прибра ножа.
— Остави го на пода, Бобо — нареди Джим.
— И затвори вратата — добави Джо. — Какво си донесъл?
Тялото беше на младеж, очевидно мъртъв, макар че по него не се виждаха никакви рани.
— Ще похапнем, а? — по устните на Бобо потече слюнка.
— Може би — колебливо отвърна Джим. — Ти ли го уби?
Малката глава на Бобо кимна утвърдително.
— Добре, Бобо — похвали го Джо. — Къде го улучи?
— Бобо го улучи ето тук — дребосъкът заби палец малко под гръдната кост на проснатата фигура.
— Добър изстрел — одобрително каза Джо. — И ние не бихме се справили по-добре.
— Бобо е добър стрелец — охотно се съгласи джуджето. — Да покаже ли? — и посегна към прашката.
— Недей — добродушно отвърна Джо. — Няма какво да ни показваш. По-добре да го накараме да проговори.
— Бобо ще го направи — съгласи се дребосъкът и посегна да срита лежащия в безсъзнание младеж.
Джо-Джим го шляпна и го прогони, а след това сам се зае с проснатата фигура, прилагайки методи, които макар и болезнени, не бяха толкова радикални, колкото предлаганите от дребосъка. Младият човек се размърда и отвори очи.
— Да го изядем, а? — държеше на своето Бобо.
— Не може — отвърна Джо.
— Изчезвай — нареди му Джим.
Бобо излезе и затвори вратата след себе си. Джо-Джим се обърна към пленника и го побутна с крак.
— Говори — каза Джим. — Кой си ти?
Младежът потръпна, бавно докосна с ръка главата си, изведнъж забеляза Джо-Джим и се опита да скочи на крака, но необичайно малката сила на тежестта нарушаваше координацията на движенията му. Все пак той успя да се изправи и посегна към ножа си. Само че него го нямаше. Затова пък Джо-Джим извади своя и го размаха.
— Ако се държиш добре, няма да ти сторим нищо лошо. Как се казваш?
Младежът облиза устни и се огледа наоколо.
— Говори — подкани го Джо.
— Какво сме седнали да се занимаваме с него? — каза Джим. — Не виждаш ли, че става само за месо? По-добре да извикаме Бобо обратно.
— За това винаги има време — отвърна Джо. — Ще ми се да поговоря с него. Как се казват?
Пленникът погледна към ножа и измърмори:
— Хю Хойланд.
— Това нищо не ни говоря — отбеляза Джим. — С какво се занимаваш? От кое селище си? И какво търсиш в страната на мутантите?
На всички тези въпроси Хойланд не отговори нищо, даже и когато го сръгаха с ножа под ребрата.
— В името на Хъф — каза Джо. — Не го ли виждаш, че е тъп селянин? Зарежи го.
— Да приключваме с него, така ли?
— Не сега. Дай първо да го затворим.
Джо-Джим отвори една странична врата и с ножа си побутна Хю към нея. После заключи вратата и се върна към играта.
Когато Джо-Джим отново почувства интерес към пленника си, завари Хю да се търкаля полумъртъв в ъгъла на килията. Джо-Джим го извлече навън.
Това донякъде разтърси Хю и го свести. Той седна и се огледа наоколо.
— Ще говориш ли? — запита го Джим.
Хойланд отвори уста, но не можа да изтръгне нито звук.
— Не виждаш ли, че устата му е съвсем пресъхнала? — каза Джо на близнака си и после се обърна към Хю: — Ще говориш ли, ако ти дадем вода?
Хойланд събра всичките си сили и успя да кимне.
Джо-Джим му подаде чаша вода и Хю жадно я изпи.
— Стига ти засега — каза Джо. — Разкажи ни за себе си. Хю се подчини и ги запозна с живота си до най-малки подробности.
За Хю настъпи период на робство, макар че той го приемаше безропотно и без особени притеснения. Самата дума „робство“ не влизаше в речника му, но състоянието му бе добре известно. Открай време е било така — едни издават заповедите, а други ги изпълняват — и той не можеше да си представи обществената организация по друг начин. За него това беше природен факт.
Макар че от време на време си мислеше и за бягство.
За съжаление му оставаха само мислите. Джо-Джим ги усети и веднъж половинката на Джо му каза:
— Само не си въобразявай разни неща, младежо. В тази част на Кораба без нож няма да стигнеш далече. Дори и да успееш да откраднеш нож, пак няма да се добереш до ниво с нормална тежест. Освен това си имаме и Бобо.
Хю изчака малко, както подобаваше, и след това запита: