— Ако Марк Брадшоу е човек, къде е? Кой е той? Да знаеш някой да го е срещал, да го е виждал? Всички от вестниците питат за Марк Брадшоу, а досега никакъв отговор. Хм, според мен той е ключът към всичките загадки и към този, който дърпа конците. Уверена съм, че с откриването на Брадшоу ще се разкрият всичките тези подозрителни работи.
— Вики, може би няма никакви подозрителни работи.
— Аз мисля, че има. Убедена бях, че ще се съгласиш с мен. Но така или иначе заминаваш, а аз оставам. Иска се от мен да проуча Лурд и ще го направя. Но аз няма да се оставя и ще продължа с този Марк Брадшоу. Решила съм да открия кой е той. Надявам се, ще се съгласиш, че трябва да направя това.
Ремзи замълча. Загледа се отново през прозореца на колата. После запали цигара и леко открехна стъклото. Заговори едва когато мерцедесът спря под козирката на летището и шофьорът слезе да извади от багажника куфара и пишещата машина. Ремзи леко сложи ръката си върху ръката на Виктория.
— Съгласен съм — каза той. — Направи, каквото можеш и разкрий този Брадшоу. Ако срещнеш трудност, опитай при директорката на личния състав на Рекърд — Кетрин Кроу. Ти си ходила при нея, когато постъпи при нас. Тя, така или иначе, е мой човек. Можеш да й се довериш. Ако ти потрябват допълнителни сведения за Брадшоу, отнеси се и към някой външен човек. Винаги е за предпочитане да се работи с хора вън от службата, особено по такива въпроси. Иди при Дитмън от Ню Йорк Телеграф. Той се занимава с изследвания и проучвания. За мен той ще направи всичко и е факир в това отношение.
— Секунда само — каза Виктория и сложи бележника на коляното си. — Дитмън, повтори тя пишейки. — Ню Йорк Телеграф. — Вдигна поглед към Ремзи. — Ще ми се да вярвам, че няма да съжаляваш за това, че си станал съучастник, Ник.
— Моля ти се. Направи това, което ти казах. — Посегна към ръчката на вратата и продължи. — Знаеш ли, има нещо, което исках да ти кажа снощи… но, хм, може и да почака. Скоро пак ще бъдем заедно.
— О, надявам се, Ник. — Тя импулсивно се наведе към него и го целуна.
— Не се отказвай — каза й той, излезе от колата и отново се обърна. — Но внимавай къде стъпваш. Винаги се обръщай и назад. Запомни това.
— Ще го запомня.
— Ако ти потрябвам, знаеш къде съм.
— Да, Ник.
Той грабна куфара и пишещата си машина и забърза към терминала на летището.
Когато се върна в Плас Атен, първата работа на Виктория беше да уреди преместването си от апартамента в самостоятелна единична стая на същия етаж. След като се настани, тя се обади на рецепцията и си поръча салата и пита с пълнеж. Привърши обяда с изкушаващата мисъл незабавно да се заеме с разследването Марк Брадшоу, независимо от това до какви неприятности би я довело. Нещо обаче й подсказа, че сега не беше време за това.
Армстед й беше възложил конкретна задача и нейно пряко и неотложно задължение беше изпълнението на тази задача. Папата тръгваше от Ватикана и след четири дни щеше да пристигне в чудотворния Лурд. От Виктория се искаше да направи репортаж за това, което Негово светейшество щеше да види. Беше й наредено да докладва на Мак Алистър късно следобед на другия ден.
Поразмисли откъде би могла да започне проучването си и реши, че трябва да опита с най-лесното и легалното. Да отиде в парижкото бюро на Рекърд и да потърси в документацията данни и описания за Лурд. Така би могла да вникне по-добре в същността на работата си и да се ориентира и към друг източник за пряка информация.
То беше съвсем близо. Намираше се на следващата пресечка след Шанз-Елизе. Тя се изкачи с раздрънкания асансьор до втория етаж и влезе в бюрото на Рекърд. Поздрави двете французойки, които работеха в канцеларията и се отправи към обградения със стъкла кабинет на Сид Лукас. Късогледият главен шеф на бюрото редактираше някаква информация.
— Ей, Сид — извика Виктория, — мога ли да се поровя из твоите справочници? Готвя една обзорна за Лурд.
— Разполагай се, но едва ли ще имаш голяма полза.
— Да видим.
Отново влезе в централното помещение и се приближи до дългата редица от папки и справочници. Стигна папката с надпис Лурд, извади я и я разтвори на една празна маса. По обем тя съвсем не беше обещаваща и оправдаваше предупреждението на Лукас. Седна до масата и извади около двадесет и пет изрезки и копия с индиго. Разпредели ги по категории и бръкна в чантичката си за бележник и писалка.
Внимателно започна да разчита тези клипове и копия и да си води бележки. Първо, историческите основания и причини за славата на Лурд. Славата на малкото градче започнала на 11 февруари 1858 година. Едно обикновено 14-годишно момиченце от града, на име Бернадет Субрио, години наред страдало от астма. Но този ден отишло със сестра си и една тяхна приятелка в гората да съберат дърва за огрев. Бернадет едва догонвала другите две момичета. Тъкмо да прекоси канала, който отивал към мелницата, близо до една пещера в скалата Бернадет чула далечно бучене, което помислила за приближаваща буря. По-късно тя си спомнила момента точно. „Изгубих и ума, и дума! Обърнах се към пещерата и видях в една от вдлъбнатините в скалата самотен розов храст, който се люлееше като от силен вятър. Почти едновременно с това от вътрешността на пещерата изскочи златист облак и малко след него една жена — млада и красива, извънредно красива. Такава никога не бях виждала. Жената излезе на входа на пещерата над розовия храст.“