Красивата жена била боса, облечена в бяла мантия, широк син колан, бял воал и жълти розетки на краката. На шията й висяла огърлица със златна верижка и бели мъниста. Бернадет се опитала да се прекръсти, но ръката й се парализирала. На свой ред ефирната дама направила знака на разпятието и ръката на Бернадет мигновено се оправила. Бернадет била още на колене и мълвяла молитвите си, когато сестра й и приятелката й се върнали. Бернадет им разказала за видението си. Те й се присмели и й казали, че е откачила. Сестрата на Бернадет разказала това на майка си и майката забранила на Бернадет да ходи при пещерата на Масабиелле.
Никакви ограничения не били в състояние да възпрат 14-годишното момиче да ходи при пещерата. Следващите пет месеца тя била привлечена много пъти там. Въпреки строго пазената тайна, мълвата за видението достигнала до хората в града и те скоро започнали да проследяват Бернадет до пещерата. В този период от пет месеца жената в бяло се появила на Бернадет 18 пъти, но до третото посещение не проговорила. В следващите посещения жената казала на Бернадет да пие от един извор и да се изкъпе в него. Следвайки напътствията на видението, Бернадет изкопала дупка в земята, от която бликнала вода. След това тя открила ручей, който извирал откъм задната страна на пещерата. На 15-то посещение при пещерата се събрали да гледат двайсет хиляди човека. Униформени войници ги задържали и се грижели за реда. След седмици жената им открила — казала им коя е. „Аз съм непорочната дева“. Скоро след това седем тежко болни, които се молели пред пещерата, като по чудо оздравели.
Бернадет се изолирала от хората и прекарала последните 12 години от живота си като отшелничка. В последните три години заболяла от много тежка туберкулоза на белите дробове, от което и починала в 1879 година. През 1933 година римокатолическата църква я обявила за светица.
Родното място на Бернадет — Лурд, се превърнало в най-чудодейното място на земята. Тъй като жената-видение била поискала параклис близо до пещерата на Масабиелле, били построени Горната базилика и Молитвената базилика. В следващите десетки години от свещената вода, извираща от тази пещера, били излекувани пет хиляди човека, като 64 от тези случаи били признати от църквата за чудеса.
Виктория продължи да прехвърля изрезки и листчета и да намира все повече материали, свързани с това място. Прекрасните цветни изображения би могла да приложи като доказателства към статията си. Но въпроса, на който Армстед изрично наблегна, до голяма степен оставаше без отговор. Той искаше да знае на кое в Лурд папата държи най-много. Кое най-много би искал да види при посещението си.
Имаше някои съвременни описания на града, най-вече пътеводителят на Мишелин, но те трудно се намираха и не бяха особено изчерпателни.
Виктория прибра изрезките в папката, учудена, че те няма да й бъдат достатъчни. И че до утре ще трябва да потърси още сведения. Върна се да се обади на шефа на бюрото Сид Лукас. Той продължаваше да стои все така наведен над разнебитеното писалищно бюро. Между пожълтелите пръсти на едната си ръка държеше цигара и въпреки включения вентилатор в единия ъгъл на бюрото му, над него се издигаше облак дим.
Виктория влезе в остъклената му стаичка.
— Благодаря ти, Сид.
— Идвай, когато ти трябва нещо — каза той, без да повдигне глава.
— Прав си. Нямаше много.
— Не е от особен интерес вече. В тези времена на компютърно сканиране кой ли пък ще се сети за Лурд.
— Папата се е сетил. Той ще направи посещение там след няколко дена.
— На него това му е работата, но друг едва ли.
— Аз, Сид. Можеш ли да помогнеш на едно момиче? — Тя колебливо се приближи към бюрото. — Имам нужда от твоята помощ.
Най-после той се изправи на въртящия се стол.
— Добре — каза той и изгаси цигарата си. Вгледа се в нея през дебелите лещи на очилата си. — Кажи какво трябва да направя?