Преди да замине Ник й беше казал, ако срещне трудности, да се обади на негова добра приятелка в личния състав на Ню Йорк Рекърд. Виктория набра номера. Автоматът я свърза с женски глас.
— Мисис Кроу на телефона.
— Виктория Уестън се обажда. От вестника съм.
— Да, знам. Помня ви.
— Обаждам се от Париж.
— Чувам ви като от съседната стая. С какво мога да ви помогна?
— Нещо лично — каза Виктория. — Работех с Ник Ремзи и той ми каза да ви се обадя. Каза ми, че мога да ви се доверя.
— Можете.
— Става дума за друг наш служител, Марк Брадшоу. Трябва да се свържа с него. Бихте ли могли да проверите…
— Ама че съвпадение — прекъсна я мисис Кроу. — Знаете ли, че седмици наред вече, всеки ден най-малко по веднъж, ни се обаждат за него. Търсят го всички, като почнете от Нюзуик и свършите с Калъмбия Ревю. Дабълдей, и Симън, и Шустър искат разговор с него във връзка с подготвяна книга. Си Би Ес по някаква рубрика за самотници. Вашето обаждане за Брадшоу е второто за днес. Преди около час някакъв журналист от списание Тайм поиска сведения за мистър Брадшоу.
— Списание Тайм — учуди се Виктория. — Защо?
— Очевидно редакторите готвят статия за мистър Армстед и неговото неизменно постоянство в отразяването на терористичните събития. Главната заслуга за това е на мистър Брадшоу. Затова и разпитват за него. Боя се, че и на тях не можах да помогна, както не ще мога и на вас. При нас досие с името Брадшоу — няма. В документацията той не фигурира като наш служител.
— Но това е невъзможно — настоя Виктория.
— Съгласна съм с вас — почти с досада отвърна мисис Кроу и изведнъж гласа й се оживи. — Чакайте, хрумна ми още нещо. Почакайте на телефона.
Виктория задържа слушалката на ухото си, учудена какво ли мисис Кроу има предвид.
След минута гласът на Кетрин Кроу прозвуча отново.
— Мис Уестън?
— Да, чакам.
— Опитах стария и изпитан колежански начин, но не стана. Сетих се, че човекът, който би могъл да ви каже къде можете да намерите Марк Брадшоу е Естел Ривкин — секретарката на мистър Армстед. Позвъних й и й казах, че съм в процес на разговор с вас от Париж и че искате да знаете къде бихте могли да намерите Брадшоу. Тя можа да ми каже само „Нямам ни най-малка представа. Предполагам, че мистър Армстед си има личен договор с него и той лично работи с него.“ Сигурна съм, че и тя като мен не знае нищо. Вярвам й.
Виктория си пое дъх.
— Е, значи край. Благодаря ви много за колежанския начин, мисис Кроу.
Съвсем обезсърчена, Виктория още веднъж окачи слушалката. Безсилието й като че ли се покриваше вече със страх. При раздялата им Ник й беше казал да разговаря доверително с Кетрин Кроу, но с никой друг от Рекърд да не споделя интереса си по разследването на Брадшоу. Никой друг, ще рече и секретарката на Едуард Армстед, а мисис Кроу по свое усмотрение вече говори с нея. С други думи, скритата котка на Виктория беше вече изскочила от торбата. Не, Естел Ривкин едва ли би погледнала на това обаждане сериозно. Едва ли би седнала да занимава претрупания си шеф с такава дреболия. Тази мисъл прогони опасенията на Виктория и тя насочи вниманието си към по-незначителни грижи. Опита се да помисли дали изобщо има още нещо, което би могла да направи. Сети се, че може да опита на още едно място.
При заминаването си Ник й беше препоръчал двама души, към които да се допита при нужда в търсенето си на Марк Брадшоу. Едната беше Кетрин Кроу от Рекърд, и това допитване не доведе до нищо. Другият човек беше мистър Дитмън от Ню Йорк Телеграф. Той се занимава с разследвания и издирвания. Той ще направи всичко за мен и е факир в това отношение — спомни си тя точните думи на Ремзи.
Да, Дитмън ще бъде последният й опит.
Телефонът в Плас Атен се беше превърнал в част от самата нея. Сраснала се с него, тя едва при втория опит се добра до Телеграф. Веднага позвъниха до бюрото на Дитмън. Стори й се, че позвъняванията се повториха безброй пъти. Виктория се отчая и се готвеше да окачи обратно слушалката, когато ленив мъжки глас отговори: Мдаа…
— Мистър Дитмън?
— Не е. На съседното бюро съм. Той си отиде преди един час. Да му предам нещо?
— Предпочитам да му се обадя вкъщи.
— Не знам. Не даваме номера на домашни телефони — прозвуча враждебно мъжкият глас. — По работа ли го търсите или лично?
— Лично — заяви Виктория меко и любезно. — Аз съм Кити, новата му приятелка. Може би ви е говорил. Той очакваше да му се обадя, но не можах да намеря телефон. Някъде пък съм загубила домашния му номер, не мога да го намеря.
Гласът от другата страна поомекна.
— Добре, почакайте секунда само. Молив имате ли?