— Разбира се.
— Ендикът, 29970. Записахте ли?
— Да, да, записах.
— Ако не го намерите, обадете ми се пак. Аз съм Оузи. Тази вечер съм свободен.
— Разбира се, ясно.
Тя окачи слушалката. Голям веселяк се оказа този Оузи.
И отново — на телефона. От първото набиране успя да се свърже. След този Оузи тя не знаеше какво да очаква, но Дитмън се оказа сериозен човек. Гласът му прозвуча с контролирано леко заекване.
Тя се представи и опита да обясни, че е приятелка и колежка на Ник Ремзи. Дитмън я прекъсна.
— Знам за вас — каза той. — Ник ми се обади вчера и ми каза, че може би ще ме потърсите и ме помоли да ви бъда в помощ.
Виктория почувства приятна тръпка от това, че Ник беше помислил за нея от толкова далече.
— Вие в Париж ли сте? — попита Дитмън.
— Да, в хотел Плас Атен.
— Тогава казвайте направо. Не се охарчвайте повече.
Наистина беше така, защото Виктория плащаше тези разговори от джоба си. Ако бяха за сметка на Рекърд, щяха по някакъв начин да привлекат вниманието на Армстед или Дайъц.
— Нужна ми е вашата помощ за едно негласно проучване — каза Виктория. — Нужни ми са възможно най-много и подробни данни за едно лице от медиите. Искам да го намеря и поговоря с него.
— Името му? — делово запита Дитмън.
— Марк Брадшоу. Чуждестранен кореспондент на Ню Йорк Рекърд.
— Нещо друго да ми кажете за него?
— Това е всичко. Името му нашумя напоследък. Той е авторът на сензационните репортажи на първа страница в Рекърд, като се започне с отвличането на испанския крал…
— Да, да, знам. И се стигне до убийството на израелския министър-председател. Името му стана доста известно, мис Уестън. И вие все пак не знаете нищо за него?
— Нищичко. Нужна ми е помощ. С Ню Йорк Рекърд недейте да се главоболите. Освен името му на първа страница, Брадшоу официално не съществува във вестника. Това е съвсем разбираемо.
— Той очевидно работи неофициално. На лична договореност и хонорар с някой от големците там.
— На такова мирише. Искам да се добера до него.
— И се съмнявате, че някой ви пречи да направите това?
— Допускам такова нещо…
— Това ли е всичко, което искате да знаете — как да се срещнете с него?
Виктория се подвоуми.
— Може би не точно всичко, но в крайна сметка може да се ограничи до това. Чрез вас искам да разбера нещо за Брадшоу, и най-вече как може да се стигне до него. Мислите ли, че бихте могли да ми помогнете?
— Мога да се опитам.
— Ник казва, че сте факир в тези работи.
— Едва ли съм такъв, но което върша, върша го добре. Просто знам къде да гледам и полагам големи усилия.
Аз имам достъп до всички източници тук и в Париж, до които вие бихте могли да стигнете. В моя опит не ми е убегнало нито едно съществуващо име някъде, та дори и името на никому неизвестния г-н Никой. Марк Брадшоу едва ли е никой, така че, надявам се да открия нещо.
— Чудесно.
— Кога ви трябват тези сведения?
— Веднага.
— Ясно. Утре?
— Няма да мръдна от Плас Атен. Ще бъда непрекъснато тук до телефона.
— Ще ги имате утре вечер — каза Дитмън. — Ще имам нещо готово за вас до шест часа утре — наше време. Възможно е и по-рано. При вас кое време ще бъде?
— Полунощ.
— Чакайте към полунощ утре.
Свършила с телефоните за деня, Виктория се излегна на дивана изтощена.
Беше обаче обнадеждена. Дитмън й вдъхна искрица надежда и оптимизъм. Ако Карлос не беше отговорен за тероризма, който стана част от нейния живот в тези последни няколко седмици, а тя беше убедена, че той не е, скоро щеше да разбере кой стои зад всичко това и ще може да направи най-грандиозния репортаж в кариерата си. Утре вечер тя може би щеше да знае нещо за Брадшоу, а с него щяха да дойдат и отговорите.
В хладната и сива парижка утрин на следващия ден Виктория не получи ново назначение от Рекърд и тъй като временно беше преустановила гонитбата на Брадшоу, с радост реши да се заеме с покупки.
Сутринта тя се качи във взетото под наем червено рено и се отправи към Галери Мег на улица Техеран. Посвети два часа за разглеждане на плакати и литографии. Най-после избра две. Една от Хуан Миро и една от Калде. Искаше да ги изпрати на майка си в Евънстън. Преди да излезе на десния бряг, тя заобиколи с колата си откъм О Троа Картие — модния универсален магазин на булевард Мадлен, където си купи две копринени шалчета и един чудесен пуловер от бяла кашмирска вълна. Усети глад и тръгна към улица Риволи. В един безистен видя книжарница. Прегледа бестселърите на английски език. Едно трилърче, една любовна история и една препечатана класика от Самюел Бътлър, за да се оневини за четенето на другите две. После се качи по дървеното стълбище на ресторантчето за бързи закуски на Смит и си поръча два малки сандвича, порция пиле, печено сирене и горещ чай.