— Добре, де. Но как пък точно името Брадшоу му е дошло на ум? Как е могъл Армстед да се спре на име на човек, който не съществува?
— Дори и това има своето обяснение — каза Ремзи, търсейки логиката. — Армстед вероятно е чул човек от Годишния алманах на медиите да разказва вицове за фалшивите имена в книгата. Интересна история. Разказал я някой, Армстед я чул и когато му потрябвало фиктивно име, сетил се за това и го употребил. Сложил като подзаглавия на тези сензационни репортажи името Марк Брадшоу.
— И е знаел през цялото време, че този Брадшоу не съществува и че той не е писал репортажите?
— Предполагам.
— Но, Ник, някой е докладвал тези сензации. Някой е писал тези статии. И аз точно това питам. Кой?
Ремзи отново многозначително замълча.
Виктория продължи настойчиво.
— Някой от Рекърд е разбрал за краля на Испания, за Генералния секретар на ООН, за ръкописите от Мъртво море, за израелския премиер, и то преди всички. Кой би могъл да узнае за тези неща? Да знае подробности и да ги съобщи на Рекърд веднага?
— Вики, недоумявам.
— Аз пък се сещам. Армстед може би е свързан с някой, който има връзки с терористична група, или пък с човек, който дори е член на такава група. Този някой може би продава сведенията и материалите на Армстед веднага и на самото място. Допускаш ли това?
— Не! Звучи ми много фантастично.
— Но това е единственият отговор. Надявах се на теб.
— Не, поне засега, не! Остави ме да помисля. Точно сега трябва да тичам към Белия дом и да чуя изявленията на Хю Уестън по решението на президента да прибави към срещата в Лондон разискване на план за намаляване на ядрените оръжия.
— Добре! — каза Виктория разочарована. — Предай поздрави на баща ми.
— Виж какво, Вики, остави ме да помисля повече по това. — Той явно се мъчеше да я поразвесели. — Ще се опитам скоро да те видя. Не си забравила, нали? Баща ти ще вземе със себе си една малка групичка от журналистите на Белия дом на военния самолет за Лондон. Ще придружим президента, за да отразим срещите му с британския премиер-министър. Това ще стане съвсем скоро. Ще опитам да се измъкна един следобед и ще долетя при теб. Тогава ще поговорим подробно за това. Какво ще кажеш?
— Но аз не мога да чакам толкова, Ник.
— А какво ще правиш?
— Ще продължа неотклонно, докато стигна до решението на този проблем, независимо от това какво би ми донесъл той.
След 18 успешни попадения на голф и един задушевен обяд, Едуард Армстед се беше върнал в кабинета си, за да изчака поредния насрочен разговор. Разговорът дойде навреме. Продължи 10 минути и вече беше към края си.
— О’кей, ясно, Гус. Много исках да стане, но не би. Както казва Купър, всичко не може да бъде печелившо. Кажи му от мое име да не съжалява и да не се коси. Следващата задача може да се окаже по-лесна. Кажи му да има готовност.
Оставяйки телефона, Армстед забеляза Дайъц да се усуква около вратата.
— Хари, какво те носи насам. Нали поиска да бъдеш свободен днес?
— Теб чакам. Разбрах, че ще имаш разговор с Пейгъноу и чакам да свършиш.
Той влезе в кабинета, замислен се отправи към едно от креслата пред бюрото на Армстед и притеснено седна в него.
— Той каза ли какво се е объркало в Лурд?
— Било е просто стечение на обстоятелствата. Те изключили светлините и хората им били по местата си, но имало много народ. И тази огромна маса станала неконтролируема. Освен това папата имал голяма охрана. Било много рисковано. И Купър отменил операцията. Този провал хич не ми се нрави и не бих искал в бъдеще да се захващат с нещо, което не биха могли да извършат.
— Съгласен съм с теб — каза Дайъц.
Армстед се вгледа в лицето на своя помощник.
— Нещо май те тревожи, Хари. Какво има?
— Няколко неща, които исках да споделя.
— Слушам те.
— Предполагам, разбрал си, че списание Тайм си навира носа в твоите работи.
— Брус Хармстън има грижата там. Той даже ги насърчава до известна степен. Няма да открият много.
— Не знам. Това е игра с огън.
— Няма да открият — категорично каза Армстед.
— Добре, щом Брус се е заел с тях, спокоен съм. — Дайъц се поколеба. — Но има и още нещо…
— Да?
— Знаеш ли, че новото момиче от репортерите ти, Виктория Уестън, души насам-натам и се опитва да открие нещо за Марк Брадшоу?
Армстед се ухили.
— Страхувам се, че няма да открие много.
— Обаждала се е от Париж на мисис Кроу от личния състав, за да разбере къде би могла да намери Брадшоу.
Армстед махна с ръка.
— О, това е съвсем естествено — ревност. Репортажите на толкова сензации бяха измъкнати под носа й. Иска да го намери и да разбере как стават тези неща. А аз и ти много добре знаем, че няма да стигне до него.