Тя се развълнува.
— Би било, определено би било.
— Не ми се ще да ходиш там. Но ако си решила да продължиш…
— Ще продължа, Ник.
— Тогава иди и поразгледай, но не сама. Искам да отидеш с още някой. Сид или друг от службата. Обещай ми това.
— Ще… ще се опитам да взема някого — каза тя.
Беше убедена обаче, че никого няма да вземе. Щеше да докаже, че може да извърши нещо важно и сама.
— Да, направи това — продължи той. — Поразгледай. Знае ли човек? Но не се приближавай много. Не искам да те загубя.
— Ти си загрижен за мен — попита тя обезумяла от радост.
Той обаче се въздържа от пряк отговор и добави сериозно.
— Помни какво ти казах. Твоята цел не е Карлос.
— Моята цел е много по-голяма — каза тихо тя.
— Дръж ме в течение — каза Ремзи. — Бон шанс!
В Париж беше мрачна и дъждовна нощ. В района на Шанз-Елизе животът като че ли беше замрял по домовете.
Недалеч от главната артерия, великолепно осветен, се намираше хотел „Ланкъстър“. Всички стаи бяха ярко осветени, освен прозорците на един от апартаментите на третия етаж. В спалнята на апартамента Едуард Армстед седеше неподвижно, а Гус Пейгъноу му нахлузваше скиорска маска.
През прореза за устата Армстед запита:
— Колко каза, че са дошли от тях?
— Само Купър и Куикс. Те са главните.
— Знаят ли за какво е срещата?
— Не — отговори Пейгъноу. — Реших, че операция от такава величина трябва да бъде представена от вас.
— Готов съм — каза Армстед.
Пейгъноу отвори вратата на спалнята и двамата влязоха в малката всекидневна, претрупана със стилни мебели и камина в дъното. Тук беше по-тъмно отколкото в спалнята и отначало Армстед не можа да различи обитателите. Най-после ги зърна, седнали на един диван в дъното.
Придружен от Пейгъноу, той се приближи към тях и се ръкува и с двамата. След това седна на стола срещу тях.
— Най-напред искам да ви благодаря за всичко, което направихте — каза Армстед. — Не предполагах, че всичко ще мине така леко.
— Прощавайте за Лурд — извини се Купър. — Неравенството беше голямо. Реших по-добре фал, отколкото провал.
— Взели сте правилно решение. Всичките други акции минаха идеално.
— Въпрос на планиране и организация — каза Купър.
— Ние се гордеем, че проведохме всичките, без да ни разкрият. Наистина, наложиха се и шест жертви — пет от тяхна страна и една от наша. Такава загуба в тези работи е съвсем дребна. Надяваме се, че парите ви не отидоха напразно.
— Не се оплаквам — каза Армстед и продължи леко развеселен. — Сигурен съм, че вече сте разбрали защо ви възложих тези операции и какво целях с тях?
— Сетихме се за някои неща — каза Купър спокойно, — но нас това не ни интересува. В нашия бизнес ние не търсим възможности за изнудване на клиента. Ние смятаме, че сме изпълнили своето и можем да се радваме, че вие сте доволен от извършеното. Платихте ни добре, за което ви благодарим.
— Всички сме ви благодарни — добави Куикс.
— Все още не сме привършили. Имам още една работа за вас — каза Армстед. — Още една, последна, преди да си благодарим и да се разделим.
— Още една последна — каза Купър — прекрасно. Трябва да е много важно, щом идвате лично.
— Да, наистина е важно. Най-важната от всички досега.
Армстед бръкна в джоба на сакото си. Извади от там сгънат лист хартия и бавно го разгъна. — Аз съм против писмените поръчения. И никога досега не съм си служил с такива, но това лично написах на машината. Искам всеки аспект от операцията да бъде съвършено ясен. След като го прочетете, ще го скъсам и изгоря. Ето, заповядайте.
Купър и Куикс зачетоха напечатаното на листа. Армстед хвърли неспокоен поглед към Пейгъноу, след което продължи безмълвно да наблюдава.
След като прегледаха текста заедно, Купър повторно го прочете сам. Най-после грижливо сгъна листа и го върна на Армстед.
— Няма да стане. Това не е за нас. Много трудна работа.
Армстед зачести дишането си.
— Трябва да го направите. Направихте толкова други.
— Това е съвсем друго нещо.
— Предполагам, не възразявате срещу идеята?
— Боже мой, не. Не ни пука нито за операцията, нито за жертвата. Всичко това до голяма степен ни е безразлично. Причината не е там. Казвам просто, че тази работа е много трудна.
— Дори ако удвоим сумата? Гарантирам ви десет милиона долара.
Купър поклати глава.
— Не става дума за парите. Тук се касае за проблем от технически характер. Ние нямаме средства за такъв вид операция. Не бихме могли да намерим такъв самолет, такъв пилот. Всъщност никой не би могъл… — той се позамисли — освен, разбира се, Карлос. Чувал съм, че той има на разположение такъв човек в Япония. Карлос и неговите хора вероятно биха могли да извършат това. Да, сигурен съм, че той може. Друг обаче — не. Най-малко пък ние.