Шофьорът запита:
— Някой от номер 10 видя ли ни?
— Никой — увери го Пейгъноу и се обърна към двамата отзад.
— Оная мърша тук ли е?
— Пресели се в страната на мечтите — каза Куикс.
Ритна безчувствената човешка маса на пода, вдигна глава и с широка екзалтирана усмивка извика:
— Ихаа! Това сладурче струва десет милиона зелени гущерчета.
Увеличавайки скоростта, ситроенът се понесе по Мартел.
Секунди след това Виктория с едно червено рено тръгна след тях.
Карлос напълно отвори очи. Главата му се просветли, погледът му се избистри и той видя двама души, надвесени над него. Беше здраво завързан за един стол. Китките на ръцете му бяха завързани отзад, а глезените — пред стола. Езикът му беше надебелял и му бе трудно да говори. С усилие размърда устни.
— Кои сте вие?
Погледна в едната посока, после в другата. Намираше се в затъмнена разхвърляна стая и усещаше, че около него имаше още хора. Едва промълви още един въпрос:
— Къде съм?
— Няма значение къде сте — каза по-високият от двамата и седна на един стол пред него.
— Тъй като по всичко изглежда, че ще бъдем заедно за известно време, не е зле да се запознаем. Аз съм Купър. Това е Куикс.
Гласът на Карлос като че ли се отпуши.
— Ще си платите за това, мръсни копелета!
— Тревогите ще сполетят теб, ако не бъдеш сговорчив — отвърна му Купър.
Очите на Карлос блеснаха.
— Карлос не се договаря с никого, когато не му е по волята, най-малко пък с отрепки като вас. Или ще ме освободите, или…
— Или какво?
— Или ще се погрижа да бъдете изловени до един и нарязани на парчета.
Купър хвана Карлос за гърлото и притисна палец в адамовата му ябълка. Усети, че Карлос започва да се задушава и го пусна.
— Виж какво ще ти кажа, дебелоглава тикво, ти няма да се погрижиш за нищо, нито сега, нито когато и да било. Главата ти ще бъде пръсната. А туловището ти във вериги ще се озове на дъното на Сена.
Купър стана.
— Не искам да слушам никакви фъшкии от теб. Или ще бъдеш сговорчив, или те няма. Имаш една минута на разположение. Кое от двете?
Карлос го изгледа леденостудено и най-после повдигна рамене.
— Какво искате?
— Твоята група — каза Купър.
— Вие нещо да не сте мръднали?
— Твоите хора ни трябват за една операция — каза Купър. — Ние имаме нужда от твоята група, а твоята група има нужда от теб. Наумили сме си една специална операция, но не сме екипирани за такава работа. Твоите хора са. Искаме твоите хора да се заемат с изпълнението. Това са нашите условия. След изпълнението на операцията от твоите хора, веднага те освобождаваме.
Смъртоносните мълнии отново блеснаха в очите на Карлос и той със стиснати устни промълви:
— Какво искате да се направи? Аз явно не мога да помогна. Ако искате нещо, отнесете се до моите хора, не до мен.
Куикс се наведе към него.
— Към кого да се отнесем?
— Не знам, към моя помощник може би. В мое отсъствие той единствен може да говори от името на другите. Това е Робърт Джеклин.
— Къде се намира той — запита Купър. — В свърталището ви на Мартел ли?
— Не — каза Карлос. — Джеклин е в Истанбул. Урежда работите с Турския народен фронт за освобождение във връзка с една наша работа.
Куикс му показа билет за турските авиолинии.
— Вие отивахте на среща с него?
— Да!
— Как да се свържем с него в Истанбул? — поинтересува се Купър.
— Не можете, той няма адрес в Истанбул.
— Но ти отиваше при него. Къде?
Карлос се заприсвива. Гримаси разкривиха лицето му.
— Разхлабете тези идиотски въжета.
— Като му дойде времето — каза Купър. — Къде трябваше да се срещнеш с Джеклин?
— В една джамия… Синята джамия, утре в 11 сутринта.
— Къде в джамията?
На Карлос не му се искаше да отговори, но изгледа изтезателите си един по един и сведе глава, предаде се.
— Пред балкона на богомолците.
— Как да разпознаем Джеклин?
— Белег от посичане, има белег от дясната си страна — каза Карлос, без да сваля поглед от Купър и Куикс. — Но имайте предвид, че той няма да разговаря с вас.
— Ще разговаря — каза Купър. — Ще разговаря като види бележката и условията — бележка, написана от теб. Съветвам те да се придържаш към играта, Карлос, ако искаш да доживееш до утре.
Карлос потисна гнева си. Безизходицата, в която се намираше изглежда започна да му се струва забавна. Нещо като усмивка се появи на лицето му.
— Мисля, че нямам избор — каза той.
Купър стана и подаде билетите за турските авиолинии в ръцете на Куикс.
— Предай тези билети на Гус. Кажи му да е готов за отлитане, щом му предадем бележката. Кажи му също да информира главния за закъснението. — Вдигна глава и погледна часовника си. — Ще може да хване самолета в три часа, ако поразмърда задника си. На всяка цена трябва да замине за Истанбул.